Галерия

1

Гърция е наистина природно красива страна и много хора споделят мнението и то оправдано, че е едно от най-красивите места на света. Имаме богата история и култура, която много често чужденците познават по-добре от самите нас. Има много причини, защо е хубаво да се живее в Гърция. Извън слънцето и морето, главната причина е „човечността”, което е основно качество на гърците. Днес в период на криза това се усеща по-силно от всякога. Хората на лично ниво са солидарни един към друг, виждам как си помагат един на друг. Освен това, се появиха много нови движения за подкрепа на хората в нужда, които помагат всеки ден без да искат нещо в замяна. Хората, които участват в тях не помагат, защото имат излишни средства или време, а дават последното, което имат. Наистина е трогателно да видиш, как хора, които самите те не са в лека ситуация помагат на други с каквото могат.

Напоследък се засилва тенденцията на младите хора в Гърция да търсят реализация в чужбина. Какво е твоето мнение по въпроса?

Наистина всички последни данни сочат, че вълната на гърци, които напускат страната и търсят реализация в чужбина се увеличава драстично. В повечето случаи това са млади образовани хора и смятам, че този феномен е абсолютно логичен и обясним. Много често правя репортажи с подобна тематика. Говорих с един младеж, който има много дипломи и много добра академична база, но в Гърция намира постоянно затворени врати. Там, където намира работа условията са почти ужасни за минимално възнаграждение и без здравна или пенсионна осигуровка. Статистическите данни сочат, че всеки втори младеж в Гърция е безработен. Аз също, ако бях малко по-малка бих емигрирала. Неизключвам възможността дори и на 36-те ми години да го направя, за съжаление.

Ти си правила репортаж за някой от най-горещите теми в Гърция в последните години. Разкажи ми някоя от най-вълнуващите или най-трудните истории, които е трябвало да покриеш.

Работя като репортер от 13 години. Първо в Диктио в Серес, който е моят роден град, а последните шест години съм в частната телевизия МЕГА в Атина. В момента се занимавам главно със събитията, които тревожат ежедневието и протестите. В последните години смятам, че най-трудните репортажи, които съм правила бяха за размириците в Атина през 2008 година. Тогава бях сигурна, че ще има и други убити (освен Алексис Григоропулос) и столицата ще бъде напълно разрушена. Друго събитие, което няма да забравя никога бяха пожарите на полуостров Пелопонес 2007, когато огнената стихия се движеше с такъв интензитет, че всичко около мен изгоря за отрицателно време.

Най-страшният момент, който съм изживявала в своята работа бе в Серес, когато успях да хвана стъпките на извършителя на едно убийство, който се търсеше от полицията. Той прие да се срещнем на едно тайно място, за да ми даде ексклузивно интервю само с уговорката, че ще отида сама. Когато се срещнахме ми заяви, че ще ме изнасили и убие. За момент ме достраша много. Искаше да ме сплаши и нищо такова не се случи. Интервюто, което направихме се предаде по всички телевизии и по националния ефир. С тази история дори бях обвинена в укриване на престъпник, но с помощта на Съюза на атинските журналисти бях оправдана.

Как ти лично виждаш гръцката икономическа криза и как тя промени твоя живот?

Гледам на кризата такава, каквато е. Катастрофа. Заради работата си за съжаление се сблъсквам всекидневно с размерите, които тя заема. Всеки ден правя репортажи за хора, които остават без работа, които губят домовете си или направо се налага да живеят на улицата. За хора, които всеки ден се редят на опашки за храна от благотворителните дружества или чакат ред в социалните магазини за мляко за децата си. Това са истински трагедии.

Моят живот не мога да кажа, че е толкова променен след началото на кризата. Това, което засегна е пряко свързано с решението ми от много рано да започна да правя икономии и по този начин да успея да предотвратя по-сериозни проблеми. Така се роди и идеята за електронния ръководител, как да оцелеем в период на криза.

Къде виждаш себе си след 10 години?

Ако ми беше задала този въпрос преди да избухне икономическата криза лесно можех да то отговоря, че продължавам да виждам себе си в МЕГА, като продължавам да правя това, което правя и днес. Обожавам си много работата и бих искала да продължа по най-добрия възможен начин, но днес всичко е много несигурно. Не може да се правят дългосрочни планове. Не се знае дали след време ще работя същата работа, нито дали ще съм в същата държава. Истината е, че не съм по плановете. Вярвам, че не можем да предопределим бъдещето си. Ще продължа да върша работата си по възможно най-добрия начин, пък ще видим какво ще стане.