Галерия

4

3

2

1

Анастасия Балездрова

 Възможно ли е да си роден в една страна, да живееш в нея откогато се помниш, а тя да отказва да ти даде документи? Отговорът е да. Това разказват децата на първите африканци, пристигнали в Гърция преди 30 години.

Асанте или благодаря на суахили е името на организацията, която те основават преди две години , за да информират обществото и най-вече на младите хора по въпросите, свързани с  културата на Африка, подкрепата на младежите с имигрантски поизход и солидарността на местно и национално ниво. Организацията, в която членуват африканци, гърци и младежи със смесен произход организира отворена дискусия във връзка с процедурата за издаване на разрешителни за пребиваване и новия кодекс за гръцкото гражданство. Тя се проведе под егидата на министерствата на вътрешните работи и труда и с участието на представители от всички инстанции-брънки на дългата бюрократична верига, която издава различните видове документи на имигрантите.

Опитът на 26-годишната Раня Кушаси е показателен за перипетиите, с които се сблъскват „второто поколение” имигранти в Гърция.

Кога са пристигнали родителите ти в Гърция и къде си родена ти?

Родителите ми са пристигнали от Гана с първата вълна африкански имигранти. В един момент са заминали от тук, аз съм родена в Ливан, но са се завърнали, когато съм била на 2 години. Аз израснах тук, ходих на училище, след това в университета, където се дипломирах като социален работник. Когато станах на 18 г. започнаха проблемите ми с документите, които трябваше да представя, за да ми издадат свидетелство за временно пребиваване. Дотогава бях записана в разрешителното на майка ми. За начало поисках разрешително като студент, но получих отказ, защото нямах виза за вход в страната с учебна цел. Това беше съвсем нелогично, тъй като аз живея в Гърция от малка. Втория път, когато подадох молба я попълних с обосновка „за самостоятелна работа”. Процедурата за нея отне повече от година, премина и през съда, но в крайна сметка получих разрешително. Сега вече подадох документи за натурализация, но и там има пречки, защото междувременно разрешителното, което е една от главните предпоставки изтече. Непрекъснато се сблъсквам с прегради.

Сега какъв документ имаш?

Имам удостоверение, че съм подала молба за обновяване на разрешителното за пребиваване. Но то няма същата сила и процесът за натурализация се забавя. Преди известно време пък исках да получа разрешително, за да упражня професията си на социален работник. За да я получа, трябваше да представя едно „удостоверение за взаимност”, което се изисква от чужденците. В този документ, който се издава от Министерството на външните работи пише, че цикълът на обучение и професията трябва да важат в същия вид в страната на произход. В Гана няма професия с абсолютно идентично наименование и затова се наложи да потърся в коя друга африканска страна може да бъде открита. Цялата процедура става чрез министерството, но във всичко това няма никаква логика, след като аз не съм завършила образованието си в чужбина, а тук.

Раня е подала документи за натурализация по новия закон за придобиване на гръцко гражданство по рождение или чрез завършване на задължителното обучение от 6 години в гръцко училище, който беше гласуван през март тази година. Властите смятат, че той ще помогне за узаконяването на хиляди имигранти и техните родени и израснали в Гърция деца. Едно от тях е 19-годишната Джаки Абулимен, която учи маркетинг в Атинския университет. Ето какво разказа тя за GRReporter:

„Родителите ми са от Нигерия и Кения и са дошли тук, за да учат, но така и не са упражнили професиите си през всичките тези години. Знам, че са имали доста проблеми. И с някои прояви на расизъм и с бюрокрацията относно документите си.