Елени Костопулу е на 27 години и живее и работи в Атина. Завършила е счетоводство в Атинския университет и твърдо вярва, че единственият начин да спечелиш една борба е да се обединиш с други свои съмишленици, за да достигнеш своята цел. Елени е един от многото млади хора в Гърция, на които им е дошло до гуша от корумпираната политическа система в страната, неравенството и несправедливостта. Естествената огненочервена коса и луничките подсказват за непримиреността на нейния характер. Твърдо вярва в социализма и смята, че днешната ситуация в Гърция е резултат от изконно грешната социално-обществена политика водена до момента в страната. Свири на пиано и обича приятелите и семейството си и иска да живее в една по-добра Гърция. Готова е да се бори за идеите, в които вярва дори ако знае, че може никога да не се осъществят на практика. Идеалист, взима редовно участие в мирните протести на нейния синдикат и вярва, че е по-добре да се бориш за една идея, от колкото да приемаш за даденост всичко, което се случва около теб.
Счетоводството не е първият й избор, но обстоятелствата просто така се стичат за нея. Мечтата й е била да бъде приета в Политехниката и да следва една от специалностите там – инженер, химик и друг тип професии, които намира за по-творчески.
Искам работа – Имам работа
Сега работя в едно кафе в центъра на града като сервитьорка. Преди това работех в един офис, но за съжаление не по специалността ми. Бях нещо като секретарка. Нямах добри отношения с работодателя ми и ме уволни. Не мога да кажа, че се натъжих особено, защото работата не ми даваше някакви по-високи знания или умения. Стараех се, но не се развивах в областта на образованието си. Получавах минималната работна заплата. Голям проблем за бившия ми работодател бе, че взимам и участие в стачките на синдиката, на койтосъм член . Това въобще не се прие с добро око и накрая ме уволни. Впоследствие започнах да си пращам CV-тата в различни счетоводни къщи по интернет. Докато чаках отговор ми предложиха работата в кафе и приех. Засега съм там. Когато напуснах офиса, майка ми се зарадва изключително много. „Вече си нов човек", каза тя. ”Постоянното напрежение и проблемите с шефа ме бяха направили друг човек.
Профсъюзът
Когато започнах работа прецених, че трябва да се организирам по някакъв начин. Подкрепям стачните действия организирани от профсъюза на ПАМЕ. Затова станах негов член. Чрез акциите на профсъюза може да се извоюват някои права за работния сектор. Смятам, че е право и дори задължение на всеки гражданин да взима участие в някой синдикат, за да може организирано да отстоява правата на служителите. Според мен трябва да си обединен в организирано движение, за да достигнеш определени резултати. Няма как да се справиш иначе. Резултати се получават там където има обединение и активност, но е важно и за какво се бориш. В момента нещата в Гърция стават още по-трудни, така че това е още една причина хората да бъдат обединени в исканията и действията си.
Границата – вътре или вън
Нещата в момента не са розови в Гърция, но не смятам, че в чужбина ме очаква нещо по-добро. Безработица и корупция в момента има навсякъде. Независимо, че други европейски страни са по-добре организирани, човекът се цени според качествата си и не съществува в толкова голяма степен фактора, кой познаваш, за да си намериш една хубава работа, както е в Гърция. Чужбина за мен не е опция. Освен това не всичко в Гърция е гнило. Дори в момента някои от правата тук, които се борим да запазим в чужбина дори не съществуват. Например 13-тата и 14-тата заплата. Обичам Гърция – имаме прекрасно слънце и море, тук са моите приятели и колкото и проблеми да има, Гърция е моето място. Тук съм се родила, тук израснах, привързана съм към семейството си и приятелите ми. Просто съм емоционално обвързана с Гърция и смятам, че ако искам нещо да променя в страната си, трябва да се боря както мога.
Като цяло смятам, че гърците трябва да се събудят от летаргията, в която са изпаднали. Необходимо е да изградят по-будна съвест и ясна картина за ситуацията, в която се намират и да не приемат за даденост всичко, което им се казва. Днес където и да се обърнеш ти казват, че Гърция няма друг избор и малкият човек трябва да плати цената на големите проблеми в страната. Образованието в страната е на изключително ниско ниво в момента и смятам, че това е резултат от желанието на управляващите да няма голяма маса мислещи хора, които да оспорват техните решения. Нуждата ще накара хората да се събудят, но разбира се трябва да се намери някой, който да ти покаже пътя. От друга страна в момента не мога да кажа, че има лидери в политическия живот, които да донесат нови промени, но не това е най-важното. По-съществено е да се намери причината за проблемите и резултатите, които искаш да достигнеш в обществено-политически план. В края на краищата, ако искаш промяна, трябва сам да я направиш, не може да чакаш някой друг да дойде и да те промени.
Политика
В политически план смятам, че Гръцката комунистическа партия изразява позицията, в която вярвам и дава решения. Не очаквам от самата Алека Папарига (политическият лидер на комунистическата партия) да извади страната от настоящата ситуация, но вярвам в идеята и концепцията на социализма. Папарига в момента не дава решения за управленските грешки на предишните правителства, нито концепция за това как ще си изплатим външния дълг и държавния дефицит. Позицията ни е, че изначално не сме съгласни с този тип социално-обществена структура и няма обикновеният човек да плаща тези дефицити. Папарига като лидер не разглежда нещата от страната на управленските решения, а като преобръщане на самата система. Тяхното послание е „Организирай се, бори се и не се предавай!”, за да не се прилагат нито крайни икономически мерки, нито други рестрикции. Социализмът според мен е изходът, защото ще гарантира безплатно и достъпно за всички образование, здравеопазване и социално-осигуряване. Днес това, което живеем няма нищо общо с една справедлива държава. Ако това е капитализъм, то не е изход за мен.
Бъдещето
Искам да си намеря работа, в която ще имам контакт с хора или с деца, а не просто да съм затворена в един офис. В този смисъл в момента ми харесва работата в кафето, клиентите са приятни, персоналът са хубави хора и за временна работа не мога да се оплача. Искам да имам свое семейство и две деца, всъщност да имам деца – ще видим колко (смее се). Хората, които обичам да са около мен, приятелите и семейството ми в добро здраве.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
