“Прекъснах работа преди две години, защото във фирмата, където работех започнаха съкращения. Това беше една фирма за алуминиеви дограми, където в продължение на пет години работех в офиса. Малко след като ме съкратиха, фирмата фалира. В началото, когато останах без работа исках да си почина и една година не съм търсила нищо. През това време се ожених и исках да се занимавам с къщата ни, да я обзаведа и да започнем живота си с моя мъж, който работи в компания за софтуеърни продукти. След това ни свършиха спестяванията и започнах да си търся работа, но когато отивах на интервюта след въпроса дали съм омъжена, ме питаха дали планираме да имаме деца. На няколко пъти се наложи да ги лъжа, че не искам деца, защото иначе съвсем няма да имам шансове да ме вземат на работа. В момента по ред причини с мъжа ми се замисляме сериозно да заминем за Германия, защото считаме, че там имаме по-добри шансове.”