Галерия

2

1

Но болните от СПИН често нямат достъп до антиретровирусната терапия, от която зависи техният живот. „Един сериозен проблем, който все още не е решен на централно ниво е свързан с моряците. Когато пътуват, те фактически не се намират в гръцки териториални води и по този начин нямат възможност да приемат лечението си, което трябва да става един път месечно. Това означава, че не могат да вземат със себе си лекарства за три или четири месеца примерно. Или, когато имат големи паузи между пътуванията губят осигурителните си права и по този начин и терапията им няма продължителност.

Една друга категория са нелегалните имигранти. Те не могат или не искат да се завърнат в страните си, но онези от тях, които са носители на вируса задължително трябва да бъдат проследени, защото по този начин не само предпазваш самия носител, но и създаваш една предпазна мрежа за жителите на страната.

Към третата категория спадат гърците, които губят осигурителните си права, понеже остават без работа в следствие на кризата. Бюрокрацията, за да може един такъв човек да получи книжка на неосигурено лице от отдел Социални грижи е толкова голяма, че целият процес може да продължи няколко месеца. Какво се случва с тези хора междувременно?”.

Неправителствените организации се стремят да помогнат и подкрепят серопозитвините хора в Гърция по всякакъв начин. Те са обединили усилията си в Комисията за социален диалог за СПИН-а, която заседава веднъж месечно. Участниците обсъждат всички въпроси около така наречения „бич на 20-ти век”, който влезе с много смела стъпка в новото столетие с помощта на незнанието, немърливостта към изследването, срама и негативната реакция на обществото към носителите на вируса.