Галерия

1

Темата за имиграцията в Европа и интеграцията на мюсюлманите в местните общества е една от най-горещите през последните години. Полемиката се развива между две основни групи - от една страна са европейците, които смятат, че границите на страните трябва да бъдат отворени за всички и от друга – хората, които са категорично против имигрантите. Наскоро в медиите се появиха представители и на една трета група граждани, които доскоро не смееха да изразят мнението си от страх, че може да бъдат обвинени в ксенофобия и расизъм. В по-голямата си част те смятат, че имигрантите са добре дошли, стига да приемат европейските ценности.

Днес GRReporter представя на читателите статия на тази тема, поместена в гръцкия сайт за коментари и анализи Protagon.gr. Неин автор е Танос Дзимерос. лидер на партията „Пресъздай Гърция” и член на областния съвет на Атика.

Мултикултурност и други приказки

-Мамо, защо хвърлят камъни тези хора в парка?

- Не се притеснявай, момичето ми. Те мерят жена, която е напуснала съпруга си. Това е част от културата им, не ги разбирай неправилно.

Това е мултикултурност. Съвместното съществуване на различни разбирания относно „ценностите” в един и същ квартал, в една и съща жилищна сграда. И всеки да прави това паралелно с другия. Мултикултурност не означава просто да вечеряш веднъж  в китайски, а друг път - в мексикански ресторант. Съществува ли място на Земята, където това да се случва? НИКЪДЕ! Съществувало ли е? НИКОГА! Съществувала е мултинационалността, тоест съжителството на хора от различен етнически произход, които обаче да са приели ЕДИННА култура – общи фундаментални ценности.

За да бъда по-конкретен, една от ценностите на западната култура е равенството между жените и мъжете. Да, то бе постигнато с много трудности, премина през кръв, много Хипатии и много „магьосници” на кладата. Но бе постигнато. Точка.

Една друга ценност е свободата на словото. Всеизвестният цитат: „Не съм съгласен с това, което казваш, но ще защитавам до смърт правото ти да го казваш”, независимо дали той принадлежи на Волтер или не.

Да изброя ли и други? Индивидуалните права, свободата на религиите, толерантността към различното, икономическата свобода. И преди всичко – способността на обществото да се развива, да изнамира своя бъдещ облик.

И за да изпреваря идиотите, които винаги правят едни и същи коментари – „заготовки” отбелязвам, че и „при нас” има военни диктатури, цензура, изтезания, набожни, фанатици, диктатори, холокости, мъже, които бият жените си, педофили, кръвосмешатели, убийци. Но всички те се считат за нарушители на общите ни ценности и биват наказвани за това. А когато някой свещеник – фанатик произнася расистки проповеди от амвона, на него се гледа като на комична фигура и материал за сатирични предавания и шеги в социалните мрежи.

Кои от тези ценности на западната цивилизация присъстват и в исляма? Никоя. Може ли той да просъществува заедно със западната цивилизация?

Нека не бързаме да дадем отговор, преди да осъзнаем една фундаментална грешка, която се прави при сравнението между християнството и исляма. Това не е просто сравнение между две религии. Всички религии, без изключение, не са се ограничили само в управлението на божиите наредби. Те не са се ограничили до философските въпроси на живота и на обясненията, които са се опитали да им дадат основателите или апостолите им. Религиите са се разпрострели във всички области на човешкото поведение. Установили са закони, дори и такива за хигиената. Според Стария завет когато се намира в цикъл жената се счита за мръсна. Според Новия завет мъжът е глава на жената и сексът преди брака е проституция, както е проституция и неконвенционалният секс в рамките на брака. (Всички религии са демонизирали удоволствията, защото са усетили заплахата от освобождаващото им въздействие). И понеже, за да укрепи позициите си всяка религия се позовава на божието вдъхновение, тя се затваря в него. Божието вдъхновение е съвършенството, тоест окончателното и не може да бъде променено!

Но животът продължава. Рамката, в която хората са живеели преди 2 000 години в Юдея днес е остаряла. Както е остаряла и рамката на живот отпреди 1 400 години в арабската пустиня, когато Абу ал Касим Мухаммад ибн Абдаллах ал Хашими ал Кураси (за приятелите - Мохамед) е „лансирал” исляма.

Западната цивилизация го разбра, макар и със закъснение. И ограничи религията в църквите. Дори самата религия разбира анахронизма на своите догми и „затваря” очите си, като приема да извърши бракосъчетание дори когато булката е бременна и съвсем очевидно е „проституирала”. Папата може все още да осъжда контрацепцията, но никой не забранява презервативите. Всяка пара религиозна организация може да разпечата книжле за „греховете на устата и очите”, но дори и през ум не й минава да предложи законодателство, което да наказва грешниците. Колкото и да е силно влиянието на религията върху светската власт в Гърция, колкото и разни фанатици да протестират пред театри срещу „богохулните постановки”, никой не губи главата си публично, защото не е вярващ, никоя жена не е жертва на бой с камшик, защото е изневерила и никое дете не се подлага на женско обрязване.

На Запад скритото в продължение на векове движение на рационализма и съмнението към всичко (политика, религия, наука), произтичащо от наследения от Древна Гърция и Рим дух, в крайна сметка завлече и срина средновековното религиозно варварство. Но ислямът никога не можа да надскочи себе си. Без културен идентитет от времето преди Мохамед, без Антигона, която да се противопостави открито на божиите закони, с цялостното изключване на единия от половете от всякаква продуктивна дейност (с изключение на възпроизводителната), той продължава да е застоял в рамките на живота през 600 г. п.Х. Това се е оказало особено удобно, защото една авторитарна и нетолерантна религия е чудесен партньор за една също толкова авторитарна и експанзионистична власт. Дори и светлият период на Фатимидите не е успял да просъществува – Саладин го е заличил безцеремонно и възстановил сунитското надмощие.

Днес християнството не може да се сравни с исляма, защото става дума за абсолютно различни неща. Християнството е вече само религия, занимава само вярващите и начините (съществени или напълно формални), които те избират за да го изповядват. Останалите му възгледи са деактивирани. Ислямът продължава да е цялостен начин на живот и, разбира се, законодателство.

Естествено, не всички мюсюлмани са еднакви. Съществуват мюсюлмани в Сърбия, европейската част на Турция, Ливан, Иран, Малайзия, Обединените арабски емирства, Египет, които са атеисти. Но те са малцинство. В някои държави са едно изключително малобройно и преследвано малцинство. В същото време съществува един огромен брой мюсюлмани в целия свят, които са приели като част от всекидневното си поведение едни от най-отблъскващите и нечовешки порядки, които можем да си представим. Видяхме това да се случва с талибаните, Ал Кайда, в Чечня и Йемен, виждаме го да се случва и сега в Сирия с ислямския халифат. Коя е целта им? Никога не са я крили. Да унищожат западната цивилизация! И ако християнството със своето „обичай ближния си” и „след първото и второто поучение се откажи” организира Кръстоносни походи и публични клади, какво може да се очаква от исляма, чиято догма нарежда разпространение на вярата с меч?

Така че отговорът на въпроса дали западният свят и ислямът могат да просъществуват заедно зависи от това за кой ислям говорим. Ако имаме предвид малцинствената му форма, която, подобно на християнството, се е самоограничила до спасението на душата и някои ритуали веднъж в годината, отговорът очевидно е – да, могат.

Ако говорим обаче за ордите от зверове, които колят невинни хора и заснемат „церемонията” с мобилните си телефони, отговорът е НИКОГА и ЗА НИЩО НА СВЕТА! Не съществува и най-малката вероятност те да могат да се променят. Когато държиш половината си население в бездействие и се бориш срещу технологичния прогрес нямаш бъдеще. Осъден си завинаги на бедност и изостаналост. Разстоянието между Запада и фанатичния ислям става все по-голямо. И понеже никой от фанатиците не признава, че именно фанатизмът е причината за нещастието му, той сочи своя враг в лицето на другия – в ненавистния (от времето на Кръстоносните походи) западен свят.

Не бързайте да кажете „не ме интересува”. Терористите от кулите-близнаци живееха в Германия и САЩ. Джихадистите намират в Европа новите „мъченици на Аллах”. Според официалните данни на Франция, Белгия и Германия, поне 3 000 европейски граждани, мюсюлмани с европейски паспорти се намират на бойното поле в Сирия в редиците на джихадистите. 14 доброволци от Франция вече бяха убити. Знаем ли колко са заминалите от Гърция?

Ако и когато те се върнат след „обучението”, което са получили в отсичане на глави, изтезания, масови екзекуции и заклети в каузата за налагане на исляма чрез унищожението на неговите противници, колко лесна би била според вас реинтеграцията им в западните ценности, като взаимното уважение и толерантността? Или може би те никога не са ги приели истински?!

Западните ценности са основани на една самозаблуда – убедени са, че другият ще ги приеме на всяка цена. Животът опровергава това. Всяка година в Европа се извършват стотици хиляди обрязвания на жени от лекари – мюсюлмани или обикновени практикуващи жени. Милиони мюсюлманки страдат от физическо или психическо насилие всеки ден, но не се оплакват, защото отмъщението от страна на племето им ще бъде още по-жестоко.

Дали би противоречил на човешките права един закон, който ще задължава всички момичета от мюсюлмански семейства да се преглеждат от гинеколог – не мюсюлманин всяка година от раждането си до навършването на пълнолетие, а в случай, че бъде установено такова, родителите да се екстрадират веднага и детето да се дава за осиновяване?

Дали би било прекалено ако страните на произход на европейските джихадисти им забранят да се върнат в „родината”?

Дали обявяването на браковете с непълнолетни деца за невалидни би представлявало липса на толерантност към културата на другите?

И понеже съществува една притеснително голяма прослойка, състояща се от „професионалисти на едностранчивата хуманитарна чувствителност”, за които правата на мюсюлманите са в пъти по-тежки от правата на останалите, бързам да уточня за пореден път, че фанатиците ме дразнят еднакво, независимо дали за християни, последователи на Конфуций или вярващи в летящото спагетено чудовище. Но от друга страна няма да се боря за изчезването и на последните нищожни останки на християнското средновековие, докато ти вкарваш целия „Нил” на мюсюлманското такова през задната врата в името на уважението към „различното”! Няма да пишем цели страници във вестниците срещу митрополитите на Пирея и Калаврита, но нито една кратка статия за мюфтията, който говори същите и по-ужасни неща! Осъждаме, и правилно, бияча европеец, който удря шамар на жена си, но се правим на разсеяни, когато виждаме да пребиват или екзекутират момичета, просто защото са искали да отидат на училище.

Западният свят и преди всичко американската политика направиха огромни и непростими грешки по отношение на фанатичния ислямизъм. Първоначално ги въоръжиха и обучиха за да послужат като противовес на някогашното съветско влияние. Колко глупаво! Колко късогледо разбиране! Дори и сега, продължават да ги въоръжават уж с цел да установят демокрация в един регион на света, където тя никога не е била позната и не знаят как да се справят с нея, в момент, когато там прилагат шериата и бленуват за един теократичен халифат! И за финал, поддържат най-добри отношения с омразния бастион на ислямското средновековие – Саудитска Арабия, която финансира повечето от джихадистите.

В допълнение направиха и немислимото – позволиха им да намерят в сърцето на Европа благодатна почва, за да отгледат всички цветя на омразата, които се готвят да нападнат гостоприемното към тях семейство.

Това доброволно късогледство на Запада трябва да спре възможно най-скоро! Не добрите обноски, а войската има място на бойните полета на фанатиците. Без значение дали това ще стане чрез ООН или НАТО. Въпросът е те да бъдат победени и обезвредени. Ако това не се случи сега, когато нещата все пак се намират под някакъв контрол, ще стане, когато джихадистите ще са станали толкова силни, че те да налагат условията си за сблъсъка.

А във вътрешността на Европа, макар и късно, някои неща трябва да бъдат казани колкото се може по-ясно:

Искаш да живееш с нас? Трябва не само да уважаваш нашите ценности, но и да ги приемеш! Няма да се откажеш от боя с камшик към хомосексуалиста само защото те е страх да не те хванат, а защото приемаш, че всеки сам решава как да използва тялото си и никой няма право да се намесва в това. Ще разбереш, че ние не поставяме граници на сатирата, дори когато обектът й е нашият бог. Следователно можем да правим това и с твоя. Ще гледаш задължително „Животът на Брайън” и ще си го представиш в мюсюлманската му версия. Ако ти се види гениален, тогава можеш да останеш. Ако пък се разгневиш за опозоряването, извинявай, но не си за Европа. Не, ние не сме задължени по никакъв начин да уважаваме твоите палеолитни „ценности”. Щяхме да бъдем, ако ние бяхме тези, които искат да дойдат и да живеят в родината ти. Но ти си този, който идва тук. Не ти казвам, че сме по-добри или по-лоши, защото няма външен наблюдател, който да реши за това. Но пък сме различни. Тук живеем така, независимо дали ти харесва. Ако не ти харесва, съществува и билет за пътуване в обратната посока. Ако си настоятелен в отказа си да се снабдиш с такъв, съществува и екстрадирането. И в самолета, на път към свещената земя на Аллах, докато четеш програмата с публичните прояви в любимата ти родина (обесвания, обезглавявания, отрязване на крайници, бой с пръчки…) ще имаш на разположение колкото си искаш време за да помислиш как би изглеждала мултикултурността на централния булевард в Рияд: млади двойки да се разхождат и да се целуват в устата, а момичетата да са облечени в къси полички и потничета без сутиен, каквито носят през лятото в Париж, Рим, Атина.

Не би приел това никога, нали? Нито пък ние теб.

Превод: Анастасия Балездрова