Галерия

1

Темата за имиграцията в Европа и интеграцията на мюсюлманите в местните общества е една от най-горещите през последните години. Полемиката се развива между две основни групи - от една страна са европейците, които смятат, че границите на страните трябва да бъдат отворени за всички и от друга – хората, които са категорично против имигрантите. Наскоро в медиите се появиха представители и на една трета група граждани, които доскоро не смееха да изразят мнението си от страх, че може да бъдат обвинени в ксенофобия и расизъм. В по-голямата си част те смятат, че имигрантите са добре дошли, стига да приемат европейските ценности.

Днес GRReporter представя на читателите статия на тази тема, поместена в гръцкия сайт за коментари и анализи Protagon.gr. Неин автор е Танос Дзимерос. лидер на партията „Пресъздай Гърция” и член на областния съвет на Атика.

Мултикултурност и други приказки

-Мамо, защо хвърлят камъни тези хора в парка?

- Не се притеснявай, момичето ми. Те мерят жена, която е напуснала съпруга си. Това е част от културата им, не ги разбирай неправилно.

Това е мултикултурност. Съвместното съществуване на различни разбирания относно „ценностите” в един и същ квартал, в една и съща жилищна сграда. И всеки да прави това паралелно с другия. Мултикултурност не означава просто да вечеряш веднъж  в китайски, а друг път - в мексикански ресторант. Съществува ли място на Земята, където това да се случва? НИКЪДЕ! Съществувало ли е? НИКОГА! Съществувала е мултинационалността, тоест съжителството на хора от различен етнически произход, които обаче да са приели ЕДИННА култура – общи фундаментални ценности.

За да бъда по-конкретен, една от ценностите на западната култура е равенството между жените и мъжете. Да, то бе постигнато с много трудности, премина през кръв, много Хипатии и много „магьосници” на кладата. Но бе постигнато. Точка.

Една друга ценност е свободата на словото. Всеизвестният цитат: „Не съм съгласен с това, което казваш, но ще защитавам до смърт правото ти да го казваш”, независимо дали той принадлежи на Волтер или не.

Да изброя ли и други? Индивидуалните права, свободата на религиите, толерантността към различното, икономическата свобода. И преди всичко – способността на обществото да се развива, да изнамира своя бъдещ облик.

И за да изпреваря идиотите, които винаги правят едни и същи коментари – „заготовки” отбелязвам, че и „при нас” има военни диктатури, цензура, изтезания, набожни, фанатици, диктатори, холокости, мъже, които бият жените си, педофили, кръвосмешатели, убийци. Но всички те се считат за нарушители на общите ни ценности и биват наказвани за това. А когато някой свещеник – фанатик произнася расистки проповеди от амвона, на него се гледа като на комична фигура и материал за сатирични предавания и шеги в социалните мрежи.

Кои от тези ценности на западната цивилизация присъстват и в исляма? Никоя. Може ли той да просъществува заедно със западната цивилизация?

Нека не бързаме да дадем отговор, преди да осъзнаем една фундаментална грешка, която се прави при сравнението между християнството и исляма. Това не е просто сравнение между две религии. Всички религии, без изключение, не са се ограничили само в управлението на божиите наредби. Те не са се ограничили до философските въпроси на живота и на обясненията, които са се опитали да им дадат основателите или апостолите им. Религиите са се разпрострели във всички области на човешкото поведение. Установили са закони, дори и такива за хигиената. Според Стария завет когато се намира в цикъл жената се счита за мръсна. Според Новия завет мъжът е глава на жената и сексът преди брака е проституция, както е проституция и неконвенционалният секс в рамките на брака. (Всички религии са демонизирали удоволствията, защото са усетили заплахата от освобождаващото им въздействие). И понеже, за да укрепи позициите си всяка религия се позовава на божието вдъхновение, тя се затваря в него. Божието вдъхновение е съвършенството, тоест окончателното и не може да бъде променено!

Но животът продължава. Рамката, в която хората са живеели преди 2 000 години в Юдея днес е остаряла. Както е остаряла и рамката на живот отпреди 1 400 години в арабската пустиня, когато Абу ал Касим Мухаммад ибн Абдаллах ал Хашими ал Кураси (за приятелите - Мохамед) е „лансирал” исляма.

Западната цивилизация го разбра, макар и със закъснение. И ограничи религията в църквите. Дори самата религия разбира анахронизма на своите догми и „затваря” очите си, като приема да извърши бракосъчетание дори когато булката е бременна и съвсем очевидно е „проституирала”. Папата може все още да осъжда контрацепцията, но никой не забранява презервативите. Всяка пара религиозна организация може да разпечата книжле за „греховете на устата и очите”, но дори и през ум не й минава да предложи законодателство, което да наказва грешниците. Колкото и да е силно влиянието на религията върху светската власт в Гърция, колкото и разни фанатици да протестират пред театри срещу „богохулните постановки”, никой не губи главата си публично, защото не е вярващ, никоя жена не е жертва на бой с камшик, защото е изневерила и никое дете не се подлага на женско обрязване.