Галерия

5

4

3

2

1

След малко малка мургава жена на около 50 години с хитри очички се приближи до мен и ми прошушна също на развален гръцки: „Какво хубаво момиче си! Я се наведи и се направи, че търсиш нещо и ми дръпни онова палтенце с кожата и някоя блузка, ама мой размер”. Когато й отказах учтиво, тя ме погледна мило и ме попита от къде съм. Явно бе забелязала произношението ми. Оказа се, че е българка от ромски произход от Пловдив. Дошла преди година и половина в Гърция, за да си намери работа, след като я съкратили от завод в района. „И тук никаква работа няма. В хотела ми искат всяка вечер по четири евро и не мога да събера пари да се прибера в България”.

Друга жена, която се оказа гъркиня си поиска една пухена завивка, която й хареса измежду купищата събрани вещи. Едно от момчетата в организацията я попита дали е бездомна, а тя отговори почти обидена: „Разбира се, че не съм. Даже идвам от покупки” и показа малка торбичка с две нови блузи едната в оранжево, а другата в бяло. „Но, госпожа, днешната акция е за хора, които живеят на пътя и нямат никакви средства", опита се да обясни момчето. Жената погледна изпитателно и каза: „Само си губите времето, тези на улицата от нищо нямат нужда”.

Ситуацията излезе извън контрол и се наложи част от дрехите да бъдат раздадени.

След като нещата се успокоиха, продължих разговора си с Елена. „Чувствам се в изключително трудна ситуация. Без да искам трябва да съдя кой може да получи помощ и кой не”, изповяда се тя. Независимо от това младата жена запази позитивността си. Атенистас провеждат за първи път подобна кампания и Елена призна, че грешките от нея ще им послужат  за урок при следващите инициативи.