Галерия

5

4

3

2

1

„Ако нещо не ти харесва, промени го!”. На тази основа е създадена организацията Atenistas, която работи на доброволни начала, събира хора от всички възрасти и професии с една обща цел – да променят и подобрят условията в града, в който живеят и обичат. Тяхна движеща сила е добрата воля и желанието за позитивна промяна. Не чакат държавата, обществото или кметството да се погрижи за нещата, които не им се харесват. Вършат си работата сами и не очакват от никой похвала. Те са хора, които правят нещата вместо да чакат да им се случат.

Организацията действа активно от есента на 2010 и се занимава с обществено-полезна дейност от всякакъв тип. Будни и жадни да поправят неправди, които всички виждаме, но лесно подминаваме доброволците имат зад гърба си няколко много успешни акции. Една от тях бе почистването на плажа около стадион „Мир и приятелство” в покрайнините на Атина през миналата година, както и събирането на хранителни продукти  с дългосрочна трайност и мляко за домове с деца в неравностойно положение.

За момента организацията се състои от 25 души, които обичат гръцката столица и искат да я видят по-хубава, по-чиста и по-добра. Между доброволците са инженери, архитекти, математици, адвокати. Техният пример бързо зарази хора на други гръцки градове, които също организираха собствени доброволни групи по местоживеене – Тесалоникистас в Солун, Патристас в Патра, Пиргистас в Пиргос и т.н. Поредната акция на Атенистас бе да събере вещи за бездомните и да ги раздаде на нуждаещите.

В дванайсет часа на обед в слънчевия съботен ден на площад Кодзия в сърцето на Атина представителите на Атенистас обявиха сборен пункт за стари, но запазени якета, обувки, дори чорапи, юргани, одяла и други банални вещи, които обаче имат особено висока стойност, ако си бездомен. Атенистас бяха разпънали две големи маси пред фонтана на площада, които представляваха събирателните пунктове. На едната маса можеха да се предават одеялата, спалните чували и завивките, които гражданите носеха, а на другата се предаваха дрехите. От там доброволци разпределяха  в отделни торби дрехите на мъжки и женски, на панталони и блузи и връхни дрехи.

Хора от всички краища на Атина дойдоха, за да дадат своя принос към инициативата. Имаше и случайни минувачи, които забелязваха торбите с дрехи, но не знаеха за инициативата . От тях се чуваха най-забавни въпроси като: „Колко ги продавате тези дрехи?”. Отговор: „Не ги продаваме, събираме ги за бездомните.” „Ама те са носени”, забелязва друга минувачка. „Ами бездомните и тях няма да откажат!” – намесих се аз с мил тон и усмивка.

Елена на 28 години е служител в неправителствена организация и един от основателите на Атенистас. Очевидното й желание да направи светът около нея по-добро място за живот е заразително и дори достойно за възхищение. Попитах я на шега, дали не се уморява да помага на другите при положение, че основната й работа е свързана с благотворителност, а през уикендите прави същото, но без пари. „Всички в групата посвещаваме малко часове от живота си, за да направим промени, които може да не са големи в общ план, но са важни за нас”, обясни простичко тя.

Бързо трупащите се торби с дрехи и завивки привлякоха вниманието на най-различни хора, които идваха да проверят за какво става въпрос. Почти 90% от любопитните бяха емигранти от различни краища на света, които искаха панталони, блузи и всичко, което им попадаше пред очите. Желаните вещи трябваше да се съберат между 12 и 14 часа на обяд, а от 14 до 16 часа  да се раздадат на бездомните по улиците на Атина. Оказа се обаче, че тълпата не може да чака и започна да навлиза в територията на  складираните и разпределени дрехи. Наложи се организаторите да направят жива верига, за да задържат желаещите да си вземат някоя дрешка.

„Днешната акция започна с идеята не да събираме дрехи, а само спални чували, одеяла, топли шапки или обувки. Не можем обаче да върнем хората, които са си направили труда да донесат дрехи”, продължи Елена. Докато говорим, ситуацията с хората, които искат да вземат някоя дрешка започна да излиза извън контрол. Прекъснехме разговора, за да ги успокоим, че всички дрехи ще бъдат раздадени след два часа.

Между „нуждаещите” се имаше хора, които не бяха нито бездомни, нито безработни. Наред с активните атиняни се наредих и аз в редиците на доброволците, като обяснявахме спокойно и внимателно на всеки, че ще има възможност да вземе по две дрешки след около час и половина, стига наистина да не може да си позволи облекло или покрив над главата. Организаторите се опасяваха, че ако раздаването започнеше преди да са събрани и сортирани всички дрехи, няма да остане нищо за бездомните в съседните райони. Искаха да бъдат сигурни, че даренията ще отидат при хора в истинска нужда.

На хората обаче не им се чакаше. „Аз съм от Персия и искам панталон, не мога да ви чака,” каза заповедно на развален гръцки млад мъж. Той се оказа нелегален емигрант, който няма работа в последната година и половина. От историята му стана ясно, че той не иска да остане в Гърция и иска да замине за Германия, където да си намери работа. Дрехите му бяха чисти и спретнати и по размер. Носеше карирана риза, велурено сако с елегантен ревер и чисти дънки. „Не изглеждаш нито на безработен, нито на бездомен”, отбелязах аз, а той леко се усмихна и ми отговори: „Да, ама съм! Сега ще ми дадеш ли онова сако?”