Галерия

1

7,33 милиона евро загуба отбелязаха контролните органи в здравния сектор, след като проведоха 80 проверки миналата година, сочи докладът на Инспектората към здравеопазването и социалните услуги. Десетки случаи на злоупотреби и съмнителни сделки между доставчици и здравни заведения са все още в ход на разследване. Други 302 договори между вече познатата на съдебните органи компания Siemens и различни болници са изпратени от прокурора в съда за разглеждане на първа инстанция.

Здравни заведения от цялата страна са попаднали под ударите на контролната кампания, която разкри шокиращи случаи на разхищение на държавни средства. Имерисия разкрива фалшифициране на сертификати от Националния център за кръвоснабдяване и съмнителни сделки с резервите на кръвните банки. В държавния здравен център в квартал Никия са установени нередности в провеждането на държавни търгове, при които не са били спазени основни правила от закона за държавните поръчки. В болницата в столицата на Пелопонес Триполи, проверките са установили необосновани надценки на различни стоки до 300 на сто.

Най-шокиращ изглежда случая на Организацията за грижа на осигурените в държавния сектор – Пирея. По време на проверката контролните органи са установили фалшиви рецепти и необосновано изписани прегледи за 1,67 милиона евро! Друг случай на злоупотреба, който е ощетил държавата с над 974 хиляди евро е този в североизточния град Алексанруполис. В местната болница са открити съмнителни договори за доставка на консумативи и хирургически инструменти. Загубата само от доставката на материали, необходими за лечението на дихателните пътища, достига почти 17 хиляди евро. Управлението на Невро-хирургичната и ортопедична клиника „Ипократис” в Солун е направило договор за доставка на ортопедични материали, която се е оказала с 1,5 милиона евро по-скъпа, отколкото трябва.

„Има още много сериозни случаи и обвинения, които все още проучваме и се очаква резултатите от тях да излязат в най-скоро време”, обяви генералният инспектор в здравеопазването Михалос Сабатакакис. Той обеща, че това е само началото на среща с началниците на най-големите държавни болници в присъствието на министър Андреас Ловердос. Министърът на здравеопазването от своя страна подчерта, че от въвеждането в ред на финансите на здравните заведения зависи и отпускането на четвъртия транш от помощта за Гърция по Меморандума с европейските страни и Международния валутен фонд.

„Честно е да ни кажете навреме, че не можете да се справите. Опасно е да ни давате лъжливи данни”, предупреди директорите на болниците Андреас Ловердос. Михалос Сабатакакис от своя страна се оплака, че през миналата година е имал случай, в който след проверка в едно здравно заведение е била установена  дупка от един милиона евро. Независимо, че управлението на болницата било информирано за ситуацията на втората проверка се оказало, че загубите от същия източник не само не намалели, а даже са се увеличили. Бездействието на болничното управление довело до 2,5 милиона загуби за държавата.

От изброените примери става ясно как здравната система в Гърция си спечели прозвището „черната дупка” на държавния бюджет, като отбелязва дефицит над шест милиарда евро годишно. Не по-розови са нещата и при социално-осигурителните каси. Освен познатите проблеми с управлението на финансите на осигурителните фондове, нова заплаха дойде и с безработицата през новата година.

С повишаването й като следствие от икономическата рецесия и затварянето на хиляди малки и средни предприятия идва и недостигът на приходи в социално-осигурителната система. Тази година дефицитът й ще се увеличи с още 1,3 милиарда евро, 400 милиона, от които ще бъдат за сметка на Службата по заетостта и бюрата по труда (ОАЕД).

Предвижданията са, че през 2011 безработните в Гърция ще се увеличат с още 100 хиляди души. Част от последствията са, че приходите в най-голямата социално-осигурителна каса в страната (ИКА) ще изгуби от това около 600 милиона приходи. Още 200 милиона евро приходи ще изчезнат от здравните и пенсионните фондове на заетите на свободна професия, ако се сбъднат очакванията на местните икономисти и 50 хиляди предприятия прекратят дейност през 2011.