Галерия

1

Под тротоарите има плаж. Така викаха студентите в Париж през май 1968, протестирайки срещу циментирането на града. Под асфалта има потоци-така може да се каже за Атика през 2014. Потоците и реките в Атика са вече забравени и повечето от тях са погребани. 700 са били рекичките в Атика в края на 19 век. В началото на 21 век броят им не надминава 50. Те обаче имат един лош навик-колкото и да ги погребват, колкото и да се опитват да ги забравят, те се появяват когато паднат силни дъждове (както преди десетина дни в западна Атика). И резултатът са наводнения и разрушения. Много е написано за необходимите мерки срещу наводнения, за безконтролното строителство, за липсващата инфраструктура, за орязването на държавния и общинските бюджети, което оставя  града незащитен.

Трябва да се навлезе още по-дълбоко в проблема на Атина и на Атика като цяло що се отнася до наводненията. Този проблем прави още по-трудна и скъпа защитата от наводненията. През 1893 в Атика текат общо 1277 км открити потоци. От тогава до началото на 21 век, чрез застрояването на предградията и създаването на много сателитни градове в цяла Атика се провежда огромно унищожаване на откритите рекички, без никакви правила, или относително организирано, чрез постепенното развитие на инфраструктурата. В резултат на това откритите реки и потоци са свити до 434 км в началото на 21 век. Тоест, общото намаление е с две трети. Данните са на Лабораторията по рекултивация и управление на водните ресурси в сътрудничество с Лабораторията по фотограметрия  на Факултета по геодезия, и са апокалиптични.

В същото време, циментирането на централната равнина част на Атика надминава всякакви граници. През 1945 само 17,7% от Атика е гъсто застроено градско пространство. През 1973 то вече е 39,55%, а в началото на 2000 достига 68,5%. По-конкретно, в рамките на агломерацията на Атина над 80% от общата площ се състои от повърхности, непроницаеми за водите (сгради, пътища, пътни настилки, инфраструктура и т.н.). Смята се, че площите, покрити с почва, обикновена почва, която да абсорбира вода, не са повече от 20%. Наскоро професорът по градоустройство Янис Полизос  отбеляза, че свободните пространства в Атина не надхвърлят 4%. Очевидно е, че в тези условия Атина превръща в ускорител на водите. Като оценяват изследователи от Политехниката, резултатът е засилването наводненията. Според проучването на Политехниката в Мецово, наводненията в Атика се удвояват от 1945 до края на 20-ти век.

Ако се вземе  предвид обезлесяването на планините, особено около Атина, заради което водите слизат много по-бързо от тях,може да се види сериозността на проблема.

Преобръщането на тази ситуация със сигурност не е лесно, нито може да се направи за кратко време. Осъзнаването на проблема е само едно начало. На първо място може да се сложи спирачка на по-нататъшното унищожаване на природната среда. След това са необходими инициативи на много нива. Първото нещо е защитата и разширяването на свободните пространства в Атина и превръщането им в зелени оазиси, с почва и растения. Необходимо е преобразуването на пешеходните зони и зоните за развлечени, дори и на големите паркинги в паркове, с почва или материали, които позволяват частична водопропускливост, така че част от дъжда, който пада, да се абсорбира локално. Трябва да се развие свободното пространство около жилищните сгради, така че се избегне пълното циментиране. Подобни интервенции се от полза не само за контрола над наводненията, но и за справянето с високите летни температури и за подобряването на качеството на живот.

www.kathimerini.gr

Мерките срещу наводненията за безрезултатни

Традиционният подход на защита от наводнения от съществуващите потоци се базира  на  логиката на затварянето в кутия, с бетониране на  наклоните и регулация. В гръцката версия необузданото циментиране е придружено от изчезването на потоци под пътищата и магистралите, а подземните строежи лишават града от вода и естествена вентилация. Тези подходи са критикувани силно на международно ниво, и се предлагат по-меки интервенции, следващи формирания през вековете естествен поток на нещата, вместо  осъществяването на скъпи проекти, които често се оказват неефективни. „Опаковането” с бетон разрушава естественото течение на потоците. Използването на такива материали не позволява да се абсорбира част от водата, намалява естествената грапавост и увеличава оттока. Освен сериозните отрицателни въздействия върху околната среда (флора, фауна, води, пейзаж), резултатът е водата да се движи по-бързо и в по-големи обеми, с повишен риск от наводнения. Вместо това, поддържането колкото е възможно повече на естествеността на потоците, защита на брега и крайбрежните зони са предпочитани както за предотвратяване на наводнения, така и за защита на околната среда.