Галерия

1

Средствата, определени за борба с нелегалната имиграция в Гърция не се използват ефективно, в резултат на което не се постига крайната цел – завръщането на имигрантите в страните, от които произхождат. Това е изводът от изследователската програма „Мидас”, проведена от изследователи от Гръцката фондация за европейска и международна политика ЕЛИАМЕП. Тя представлява преглед на имиграционната политика на Гърция в периода 2008 – 2013.

Данните сочат, че повечето от средствата се харчат за задържането на имигрантите в центровете, а не за тяхното репатриране. В рамките на петте години Гърция е получила под формата на директно финансиране поне 432 милиона евро, за да противодейства на нелегалната имиграция. Общата стойност на управлението на имигрантската популация е струвала на страната, Европейския съюз, Frontex и Европейската икономическа зона над 500 милиона евро. От тях само 15 на сто са били използвани в системата за предоставяне на убежище, 30 на сто в политики за връщането на имигранти в страните им и 55 на сто – за охраняването на външните граници на Европа.

„Това, което трябва да бъде ясно е, че много от имигрантите са хора, които никога няма да се върнат обратно. Те са или лица, които имат право на международна защита и Гърция е задължена да им я предостави, или са продали цялото си имущество, за да могат да платят на трафикантите, които да ги доведат до Европа и следователно няма къде да се върнат. Съществува и проблемът с традициите им, според които завърналият се опозорява семейството си в общността”, посочи Дафни Ангели, член на изследователската група. „Ако целта е да се намали имигрантският поток, мерките трябва да се предприемат от много по-рано – с кампании в страните, откъдето идват имигрантите. Те трябва да получават информация за това какво ги очаква ако пристигнат в Европа по този начин, а не да се основават на лъжовните сведения, които им дават трафикантите”, допълни тя.

Задържането на имигрантите в центрове се оказва изключително неефективна мярка, за която се харчат много средства. „От август до декември 2012, от общо 60 000 проверки на имигранти в центъра на Атина, едва 4 000 са нямали документи. И в операцията „Ксениос Диас” бяха вложени средства, които не постигнаха крайната цел”.

Според данните от изследването за построяването на центровете за задържане са били похарчени 20 милиона евро. Дневните разходи за всеки от имигрантите възлизат на 16 евро, а престоят им често надхвърля срока от 18 месеца. В същото време много малка част от тях решават да се върнат в страните си доброволно, а наскоро някои са били освободени, защото не са искали да бъдат репатрирани.

Средната стойност на връщането е 1240 евро на човек. Най-евтините самолетни билети за редовен полет са от порядъка на 400 евро, докато цената при чартърните полети скача до 1400 евро.

В заключение членовете на изследователския екип заявиха, че би било по-ефективно да бъдат намалени разходите за задържане за сметка на увеличаването на тези за завръщането на имигрантите. Сред останалите им препоръки са провеждането на информационни кампании в страните на произход и преминаване към центрове от открит тип, като създадените от неправителствени организации. В тях цената за издръжката на човек е 12 евро.

След представянето на изследването последва дискусия с участието на представители на водещите европейски институции. Николаос Ситаропулос от офиса на комисаря по правата на човека в Съвета на Европа посочи, че членовете му са особено загрижени за тежките условия на живот в гръцките центрове и нарушаването на човешките права в тях. Той подчерта, че позицията на Съвета на Европа е те да бъдат закрити.

Дафни Гогу от дирекция „Правосъдие” на Европейската комисия разказа, че в момента се обсъжда декриминализирането на незаконното пребиваване на територията на Европейския съюз. „Стремим се да постигнем по-висока степен на прозрачност във всички стадии на управлението на имигрантските потоци, спазването на правата на човека, осигуряването на защита за уязвимите групи, осигуряването на здравни услуги за всички имигранти и информирането им за условията в Европа в страните, от които произхождат”.

Директорът на Европейската агенция за външните граници Frontex в Гърция Григорис Апостолу заяви, че службата също е заинтересована за спазването на човешките права на имигрантите. „Задачата ни е охраняването на европейските граници и то не е свързано само с имигрантите. Често сред тях има криминално проявени и дори трафиканти на хора и наркотици. Нашата работа е да ги открием сред останалите”. Той заяви, че членовете на граничните власти, като Бреговата охрана често забравят за останалите си задължения и се стремят единствено да спасят живота на имигрантите, които са в опасност. По думите му не са малко случаите, в които те рискуват собствения си живот, за да ги спасят.

Апостолу каза още, че в Гърция много детайли от работата на граничните власти са се подобрили, включително набирането на специализиран персонал, който да извършва проверката на имигрантите на място (screening). С цел да проучат в дълбочина начините на действие на трафикантските мрежи, те провеждат интервю с имигрантите. „Интервюто е доброволно и имигрантите са напълно свободни да откажат да ни дадат информация”, подчерта той.