Вял протест проведоха гръцките синдикати пред сградата на парламента в столицата, когато в същия момент вътре в Народното събрание се провеждаха последните обсъждания преди окончателното приемане на бюджет 2011. В крайна сметка той беше приет с гласовете на всичките 156 депутати от ПАСОК. На площад Синтагма в Атина се бяха събрали представители на Съюза на държавните служители и Синдиката на заетите в частния сектор, а на половин километър по-надолу пред Националната библиотека на друг митинг бяха поддръжниците на комунистическия синдикат ПАМЕ.
Представителите на служителите в градския транспорт, електрическата компания, работещите в банките и заетите в държавния сектор се събраха на протестен митинг под мотото: „Няма да се подчиним!” Протестиращите не бяха повече от хиляда души, които викаха познатите лозунги: „Крадци, измамници” и „Върнете парите!”
Основната причина за поредния протест е планът на правителството на Георгиос Папандреу да реформира публичния сектор и най-вече губещите държавни предприятия. В центъра на внимание попадат компаниите за градски транспорт, държавните железници, националните пощи и гръцката НЕК. В бюджета за 2011 година са заложени 800 милиона евро приходи от раздържавяване и преструктуриране на държавните дружества. Икономическите специалисти в страната и чужбина оценяват, че публичната администрация в Гърция е изключително тромава, неефективна и най-вече финансово непосилна за гърба на обикновения данъкоплатец. След детайлно проучване на разходите в държавните предприятия стана ясно, че 54 от тях работят на загуба години наред и поддържането им струва милиарди евро на година.
В последните дни от 2010 финансовият министър Георгиос Папаконстантину изпрати писмо до управленията на най-големите държавни предприятия, с което иска намаляване на разходите за заплати за следващата година с минимум 10%. Мярката е наложителна, за да се предотвратят по-широки съкращения на служителите в тях. В писмото се заявява, че заплатите в обществените предприятия трябва да се хармонизират с тези от останалата част на икономиката като се вземе предвид критичната ситуация в страната.
В същия момент излезе годишният доклад на Институтът за икономически и индустриални изследвания, който определи като необходими, но недостатъчни мерките на социалистическото правителство за фискална консолидация и оздравяване на гръцката икономика. Освен заложените в бюджета мерки, икономическите анализатори предлагат на правителството да обърне повече внимание на съкращаване на публичните разходи. Те призоваваха за сливане на здравни заведения и клиники и раздържавяването на тези, за които не достига държавно финансиране. Сливанията или дори закриването на военни поделения също е решение, от което публичният сектор ще може да спести средства.
От института са категорични, че данъчните облекчения за физическите лица трябва да се премахнат. Предложението идва в момент, когато министърът на финансите Георгиос Папаконстантину иска да освободи определен брой граждани от данъчните им задължения в размер на 24 милиона евро под предлог, че са несъбираеми. Въвеждането на единна електронна система за отчет и контрол върху търговската дейност (business intelligence system) ще подобри значително резултатите в борбата с данъчната престъпност и ще повиши приходите в държавната хазна. Преработването на закона за социалното осигуряване също ще се окаже неизбежно. Според института трябва да се създаде втори стълб, който ще покрива допълнителното здравно и пенсионно осигуряване, като трупа резерви за бъдещи периоди, а средствата от него няма да се използват изцяло за покриването на текущи пенсии.
Рационализирането и опростяването на законодателството са също важни за по-бързото излизане на Гърция от кризата, но като много по-кризисни се оценяват проблемите около решаването на проблемите с липсата на прозрачност, корупцията и ниската конкурентност. Според анализаторите Гърция трябва да използва предоставеното й време за фискална консолидация чрез Меморандума за финансова помощ, за да реформира из основи икономиката си. Политиките и действията свързани с развитието на иновациите, зелената икономика и подобряването на правосъдната система са също съществена част от мерките, които ще дадат положителен ефект в дългосрочен план, но не са достатъчно засегнати в плана за действие на социалистическото правителство.
Докато правителството на ПАСОK се бори със синдикати и опозиция, за да прокара мерките за финансова консолидация през следващата година, в Европа се зададе нов скандал с гръцки привкус. Агенция Bloomberg реши да повдигне обвинение срещу Европйската централна банка за укриване на информация, свързана с гръцките swap сделки от 2001, които добавиха още 5,3 милиарда евро към задълженията на страната. Съмненията на финансовите специалисти са, че чрез деривативните инструменти от близкото минало Гърция е успяла да скрие реалния размер на външния си дълг, а Европейската централна банка си е затворила очите пред този факт.
Пореди около месец информационната агенция Bloomberg поискала да публикува документите свързани с безславните суап сделки на гръцкото правителство, но президентът на Европейската централна банка Жан Клод-Трише отказал да даде желаната информация. Той отхвърлил искането, като заявил, че оповестяването на подробностите около спорните сделки може да предизвика сътресения на международните пазари и да подведе инвеститорите. В отговор на това Bloomberg се обърнали към европейския съд в Люксембург за разрешаване на проблема.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
