Галерия

4

3

2

1

Мария Спасова
    Срещата ми с TED беше любов от пръв поглед. Нали знаете онази сладко-горчива болка в стомаха, от която разбираш, че животът ти никога вече няма да е същият. Нещо подобно се случи и с мене и TED. Запознаването ни, както повечето запознанства на днешно време започна виртуално. От първия момент почувствах, че TED е в състояние да отвори за мене един магически свят, който винаги неудържимо ме е привличал.
    Сигурно вече се питате кой е този TED, който така замая главата на Мария. Неправителствената организация Technology, Entertaintment, Design започва дейността си преди години в Калифорния с една основна цел - да разпространява идеи, които си струва да бъдат чути. Когато през 2009 разбрах, че Атина е един от първите градове в света, които са получили правото да организират TED събития, не можах да повярвам на ушите си. За съжаление все се случваше така, че във втората половина на ноември, когато събитието се организира в Атина работата ме водеше извън гръцката столица и две години поред го пропусках.
    Шансът ми се усмихна в Солун. TEDx Солун (x показва, че събитието е независима организация) се проведе под мотото “Защо не”. Някои хора виждат нещата, каквито са и се питат “Защо?”. Други си представят нещата такива, каквито биха били в мечтите им и се питат “Защо не?”. Никак не се изненадах, когато видях пред театър “Олимпион” на Аристотеловия площад огромна опашка от хора, които чакаха, за да се регистрират за събитието, а други се опитваха да си намерят билет на “търси се”.
    TEDx се отличава от познатите конференции, защото събира само неспокойни умове с идеи, за които искат да разкажат и живо се интересуват от идеите на другите. Атмосферата е неподправено оптимистична, а усещането, че си заобиколен от щастливи и осъществени хора - незабравимо. Ако кажа, че днешните хора с идеи са утрешните с пари, ще звучи прекалено опростено и дори вулгарно. Има истинска магия в общуването с личности, които са направили нещо голямо в живота си. Срещата продължава 7 часа, но те отлитат неусетно. Единственото ми притеснение е да се концентрирам максимално, за да узпея да запомня всичко, което се говори. И така какви хора и какви идеи на TEDx Солун 2011.
    Всяка история е уникална и няма нищо общо с останалите. Михалис Зулумидис съставя първия си бизнес-план на 18 години за ... строителството на писта от Формула 1 край Солун и срамежливо го показва на преподавателя си в университета, който като го разглежда внимателно, му предлага... да станат съдружници. Пистата така и не е построена, но Михалис се втурва в следващото приключение. Веднага след падането на Берлинската стена решава да отвори шивашко предприятие в България и дори увещава двама високопоставени държавни служители да напуснат работата си, за да правят бизнес с него. За по-малко от две години бизнесът така се разраства, че създава 450 работни места и произвежда толкова дрехи годишно, колкото подобни предприятия в Гърция. В разцвета на шивашкия си бизнес Михалис се запознава с трима български учени, които току що са се завърнали от работата в съветската космическа база в Байконур и те му разкриват почти неограничените хранителни качества на водораслото Spirulina Platensis. През 1991 година той се заема да го произвежда във ферма край Серес и днес Spirulina Platensis е неотменима храна на астронавтите.
    Тим Брадшоу ни посвети в тайните на London Silicon Roundabout - малък район около Олд стрийт в източен Лондон, който в последните години приютява над 130 високотехнологични компании. Всичко започва на шега, на едно парти с пица и бира на две-три малки фирми, съседки на Old Street Roundabout. Един от бизнесмените на шега подхвърля, че районът има потенциал да се превърне в лондонската Силиконова долина, Тим Брадшоу харесва шегата и я слага като заглавие на материал на собствения си блог. Идеята се поема от всички големи английски вестници, които публикуват статии за потенциала на района. Hi-Tech бизнеси започват лека-полека да се нанасят на Old Street Roundabout, а известната консултантска компания “Макензи” прави специално проучване на района, в което изтъква предимствата, ако една компания си отвори офис там. Сред многото компании, установили се напоследък там са и последните два хита в световното виртуално пространство - детският вариант на Фейсбук moshimonsters.com и популярният сайт за запознанства badoo.com.
    В друга емоционална палитра беше историята на актрисата Елени Димопулу, която докато се подготвя за роля на сляпа героиня решава да прекара два месеца в пълен мрак и завързва очите си със черна лента. Колко добро е било изпълнението й говори телефонно позвъняване, което получава няколко дни след премиерата. Търсят я от солунската организация на Съюза на слепите и й предлагат да ръководи театралната група на съюза. След като се запознава с актьорите си и дълго разговаря с тях каква постановка биха искали да направят, Елени открива, че новите й колеги и в миналото са играли на сцена, не са доволни от аматьорските си изпълнения и този път искат да поставят истинска професионална пиеса. Тогава на Димопулу й хрумва идеята да направи смесена трупа от зрящи и незрящи актьори, която да изиграе една истинска театрална пиеса, в която актьорите правят всичко на сцената - движат се, танцуват, пеят, говорят. Въпреки множеството трудности постановката успява, а трупата няма как да носи друго име освен “Оптимисти”.

Пол Люис, известният репортер на лондонския Гардиан говори за силата на социалните медии и новите инструменти, които те дават в ръцете на журналистите.  Пол Люис бе обявен за най-добър репортер във Великобритания през 2010 година, а през 2009 спечели наградата за разследваща журналистика за разследването на убийството на Ян Томлисън. Ян Томлисън, обикновен продавач на вестници неподозиращ нищо се прибира след работа една пролетна вечер и се оказва на мястото на разгорещени демонстрации срещу срещата на Г20 в Лондон. Полицаи го повалят на земята и го бият с палки, докато обикновеният човечец не издъхва. Първоначалната версия на лондонската полиция е, че Томлисън е бил пребит от демонстрантите, а полицията се е опитала да го оттърве от побоя. За Пол Люис ситуацията е доста странна и той пуска в Туитър съобщение, че издирва свидетели на смъртта на Томлисън. Десетки души откликват на неговия зов, изпращат му снимки от последните няколко минути от живота на злощастния продавач на вестници. Люис се среща с всеки един от тях на мястото на инцидента и възстановява случилото се от десетки гледни точки, в които има удивително много съвпадения. Гардиан публикува разследването му, което доказва, че официалната версия на полицията не е вярна. Въпреки това полицията не реагира. И тогава идва ключовият момент. В Туитър финансов дилър от Ню Йорк му изпраща съобщение, че случайно бил в Лондон по време на Г20, снимал с малката си камера и случайно заснел убийството на Томлисън. Видеото се появява на официалния сайт на Гардиан.

А първата реакция на полицията е... да свали видеото от сайта.

На TEDx Солун 2011 се чуха и “Защо не” историите на Роб Томсън, един от основните дизайнери на финландската компания със световен авторитет Нокия, на писателката Лена Дивани, която е и преподавателка по “История на дипломацията” в Атинския университет, на параолимпийския национален състезател по баскетбол Панайотис Христовергис, останал на 13 години прикован за инвалидна количка след автомобилна катастрофа, на виенчанката и класическа балерина Габриела Шейнер, намерила себе си на Преспанското езеро в опит да обедини в едно общество гърци, албанци и македонци.
    Ако ви харесва да сте в общество на можещи, знаещи, талантливи и непризнаващи ограничения хора, просто потърсете следващото най-близко до вас TEDx събитие и непременно го посетете. А ако имате своя “Защо не” история и искате да я споделите с много хора, изпратете ни я. GRReporter ще я публикува.