Галерия

1

Новата кампания срещу трафика на хора използва Фейсбук и интернет, за да привлече вниманието на хората и да ги накара да разберат, че съвременното робство се случва тук и сега и може би в съседния апартамент или кооперация има затворени момичета, които са жертви на трафик и принудени да проституират. Но оттам нататък какво се случва? Бихте ли се осмелили да се обадите на полицията? „Аз бих го направила”, казва активистката Джуди Бойл, която направи семинар по въпросите за трафика в Гръцко-американския културен център.

Създателката на проекта No Project Джуди Бойл иска да вдъхнови мадите хора да творят, да пишат текстове на песни, да правят концерти, да рисуват и да създават анимационни клипчета, които да привлекат общественото внимание върху съвременните форми на робството. „Не е необходимо да си трениран, за да направиш нещо срещу съвременното робство”, каза Джуди Бойл по време на семинара, поведен с цел повишаване на осведомеността по темите свързани с трафика на хора.

Кампанията No Project започва преди пет месеца от новозеландката Джуди Бойл като независима кампания, която фокусира върху ролята на „търсенето” на пазара за бели роби и цели да осведоми младежта по тази тема като организира събития с музика, изкуства, както и да проведе образователни семинари в училищата и да разпространи информацията чрез социалните медии. В един невероятен пърформанс изпълнен за публиката дошла да се осведоми за трафика на хора, Джуди Бойл прожектира няколко кратки клипчета направени от активисти, които се занимават с трафик на хора, но и продукция на Джордж Клуни, както и клип на Radiohead за трафика на деца. Тя представи и анимационните клипове на студенти от техническо полувисше училище в Атина, които вървят по MTV и участват на фестивал в Лос Анджелис.

Според Бойл изкуството е един инструмент, с който младите хора могат да боравят и да го използват, за да се обвържат самите те в борбата срещу трафика на хора и да създадат едно ангажираност сред своите връсници. Нейното мнение е, че докато не се промени начина на мислене на новото поколение във връзка с трафика на хора, нищо няма да се промени, въпреки работата на полицията и съдилищата. Досега Бойл казва, че е разговаряла със стотици ученици от частните училища в Атина и споменава, че тийнейджърите са наистина много разгневени, че поколението на техните родители освен промяната на климата, е допуснало да се случи и нещо такова като съвременното робство. В следващите месеци Бойл е поканена да направи семинари на учителите от училищата в Лариса.

Джули Бойл се занимава с анти-трафик кампании от десет години и по-точно от 2001 година, когато прочита статия във вестник Катимерини за една жена затворена за девет месеца в апартамент в атинския квартал Кипсели и насилвана да проституира. “Няма нищо поетично или метафорично в робството”, казва Бойл, която дава за пример разговора си с преподавател от Атина, който й обяснявал метафорично как служителите са роби на своите работодатели! Но в трафика на хора няма метафори, всичко е съвсем сурово и съществуват три критерии, които изчистват всякакви съмнения около категоричността на понятието „съвременно робство”, уточнява Бойл. Това е фактът, че жертвите нямат никаква свобода, защото им взимат документите, трафикът се прави единствено с цел печалба и винаги чрез насилие, което може да не е физическо, а психологическо. Трафикът на хора е бизнес, а хората се превръщат в обикновени предмети за обмен и за печалба.

„Защо не отиват в полицията? Една жена в Италия – жертва на трафиканти, която решила да отиде в полицията и да разкаже какво е преживяла, получила снимка с отрязаното ухо на детето си”. Това е една от поредицата разтърсващи истории на хората станали жертви на трафик, за които може да разкаже Бойл. Обикновено те нямат никакви възможности по местата, където живеят в отдалечени райони, без работа, без образование и когато се появява някой със снимка на гръцки остров или друго прекрасно място и обещание за работа, тези хора веднага се решават да тръгнат. „Всеки има правото да мечтае за по-добър живот, всеки иска да направи нещо по-добро за себе си и семейството си”, казва активистката.

Потресаващите статистики показват, че в момента на планетата има 27 милиона роби, а на всяка една минута две деца стават жертва на търговия на хора като техният живот струва не повече от 50 долара. Съвременните роби са насилвани да обслужват клиенти в публични домове, да се събличат в порно сайтове, да прислужват, да работят в земеделието, в строителството, в риболова, във фабриките, в мините, на какаовите плантации, на плантациите за кафе. „Всеки един човек поотделно може съзнателно да спре да пазарува стоки изработени с насилствения труд на деца заплашени с оръжия”, призовава Джуди Бойл. В мрежата, която улеснява трафикантите са намесени всички, които си затварят очите за това, което са видели и не уведомяват компетентните органи, продължава Джуди Бойл.

Вдъхновителката на кампанията No project е решена да събере около себе си екип от млади хора, които да се ангажират добоволно и да заработят в полза на кампанията срещу трафика на хора. За повече информация можете да посетите нейния сайт: http://thenoproject.org