Галерия

2

1

Влакът е, или може би е бил, най-романтичният начин да стигне човек до някъде, да се наслади на пътешествието, докато стигне желаната цел, да преживее цялата магия, която предлага преминаването през села, градове, мостове, гори и планини. Още от едно време влаковете и гарите са били място на срещи и раздели, сбогувания и посрещания, и естествено са били източник на вдъхновение за музиканти, поети и художници.

Паралелно с историята на страната се развива и историята на железницата (първият железен път е построен през 1834, а първата железопътна мрежа Атина-Пирея започва да функционира през 1869): с разрастването на гръцката държава се увеличават и железопътните линии, осъвременяват се, за да покрият все по-големите транспортни нужди на гръцкото общество. И така до момента, в който изгубват темповете си на растеж и остават в застой, поне в сравнение с други европейски държави или с други средства за масов транспорт.

Гръцката железопътна мрежа пресича много места, характерни с редките си природни красоти. При това повечето от тях са изключителна привилегия на пътниците на Гръцките железници, защото от там минава само влак.

Днешната железопътна мрежа на Гърция

Днешната железопътна мрежа на Гърция възлиза на 2552 километра (линии в експлоатация), от които 70% са линии с нормална ширина. Съществуващите жп линии са: Пирея - Солун – Идомени, Платеос - Флорина/Козани, Солун – Орменио, Летище - Коринтос – Киатос, Коринтос – Каламата и Патра – Каламата. Линията Пирея - Солун – Идомени (на български Сехово) (на гръцко-македонската граница), има над 50 гари.

Също така, през пролетта и лятото като туристическа атракция се движи влакчето в Пилио, ( http://bit.ly/trenaki_Piliou ), зъбчатата железница ( http://bit.ly/Odontwtos ) от Диакопто до Калаврита и влакчето, пътуващо по долината на р. Места (тръгва от Ксанти, минава през гара Ливера, после през Ставруполис и стига до Паранести. Повече информация на http://bit.ly/syndesmos_filwn ).

Старите, живописни гари

Когато пътуваме с влак си заслужава да обърнем внимание на архитектурата на старите железопътни гари, повечето от които са построени в края на 19 век и са истински шедьоври на ранната индустриална архитектура и паметници на най-новото културно наследство на гръцката държава. Някои от тези гари днес не функционират, но са запазени без да изгубят очарованието си.

В първата железопътна мрежа на областта Епир гарите са представлявали прости конструкции с неокласически и местни елементи. Такива са гарите в Афиднес, Ахарнес, Амфиклиа и др. В железопътната мрежа на областите Македония и Тракия господства централноевропейският тип гара. Със забележителна естетика са се отличавали гарите в Александруполи, Дидимотихо и Питио, които са били дървени на два етажа.

Поради историческата си архитектурна стойност много от гарите са поставени под защитата на институции и процедури на министерството на околната среда, благоустройството и строителството, които поемат с отговорност опазването и представянето на гръцкото архитектурно наследство. Например жп гарата „Пелопонес” в Атина, построена от Ернст Зилер, е защитена сграда с особена архитектурна стойност. Представлява копие в умален размер и с малки разлики на жп гарата Сиркеджи в Истанбул.

Повече информация можете да намерите на сайтовете: http://www.sfs.gr , www.youtube.com/user/kgogis/videos?sort=dd&view=u&page=3 , www.amnizia.com .