Напоследък в Гърция се заговори много за нова вълна от емиграция. Според някои коментатори и медии кризата е отворила широко вратата на Гърция и хората емигрират в чужбина масово. Някои дори съпоставят момента с предишни исторически периоди, в които десетки хиляди гърци са напуснали страната, за да потърсят работа и по-добър живот в чужбина.
В „Стряхата на буквите и изкуствата” на фондация Онасис се проведе открита дискусия на тема: „Новата емиграция на гърците”. А на снимката над панела на участниците бе поставена една характерна снимка от началото на 20-ти век с група гърци на палубата на един трансокеански кораб, които се снимат с малко пресилени усмивки и гръцкото знаме в ръце, преди да потеглят на дългото пътуване до заветната Америка.
Въпреки някои очаквания от презентациите стана ясно, че повечето от гърците, които емигрират днес са образовани и заминават за чужбина, за да работят по специалността си, а не хора със средно или начално образование. Статистически данни обаче няма, затова бяха представени последните налични.
„Емиграцията не е ново явление. Тя не се дължи на кризата. Тя просто я направи по-интензивна”, заяви преподавателят по икономическа география в солунския университет Македония Лоис Ламбрианидис. За да докаже своята теза той представи резултатите от изследване, което е провел през 2010, за да установи кои и защо емигрират от Гърция в чужди страни.
„Оказа се, че през 2010 около 120 000 образовани гърци живееха и работеха в чужбина. Това е 10 на сто от висококвалифицираните работещи в страната”, посочи той.
Големите емиграционни течения са се появили през 60-те години на 20-ти век, а през 90-те те са били най-интензивни. Това се дължи на факта, че по онова време пътуването в рамките на тогавашната Европейска икономическа общност е станало много по-лесно. Според резултатите от проучването постепенно започва да се покачва и възрастта на хората, които емигрират, като днес е много висок процентът на над 30-годишните.
„Днес е много лесно за някого да потърси работа в Европа или Америка, понеже развитието на технологията предоставя тази възможност. Освен това то не струва почти нищо, понеже биографичните справки се изпращат до големи електронни портали за намиране на работа”.
Кой е обаче профилът на гърците, които работят в чужбина? Професор Ламбрианидис обясни, че те са притежатели на поне една университетска диплома. Голям е и процентът на онези, които са завършили няколко магистратури или са взели докторска степен. 9 от всеки 10 са завършили образованието си в чужбина и много от тях днес работят в университети, изследователски центрове или в научните отдели на компании. „90,9 на сто от гърците, които са се дипломирали в чужбина дори не са се опитали да си потърсят работа в Гърция. Те остават в страните, където са следвали или си търсят работа в други страни. Обикновено се установяват в столиците или големите градове, а стимулът за това не е само финансов”.
Много от участниците в изследването са посочили, че изборът им е свързан с желанието да придобият опита от живота и работата в чужбина. Те дори не се самоопределят като емигранти, а като космополити.
Според Лоис Ламбрианидис емиграцията на образованите гърци днес придобива все повече вида на „гонение”. „То се дължи на липсата на възможности за професионално развитие”. Тези от емигрантите, които до 2010 са решавали да се върнат, са го правели, за да бъдат близо до семейството си, за да имат по-високо качество на живот и други подобни причини, като работата е на пето място в класацията.
„Интересно е, че тенденция да се завърнат имат по-често така нареченият „елит”. Това са хора, които произхождат от по-заможни семейства с високо социално положение. Те са учили в частни училища, след което са заминали веднага, за да учат в чужди университети. Обикновено причината да се върнат в Гърция е поемането на семейния бизнес. При така наречения „пролетариат” е точно обратното. Това са деца на по-средни семейства, които остават в чужбина след следването си, за да се реализират и развият там. Това не означава, че всички имат „прекрасна” работа. Просто гръцкият пазар не е в състояние да ги абсорбира”. За завръщането играе роля и изборът на семеен партньор. Процентът на завърналите се, които са обвързани с чужденци е много малък в сравнение с онези, чийто партньор е от гръцки произход.
„Във всички страни колкото се повишава нивото на образованието, толкова спада безработицата. В Гърция се случва обратното и това не е единственото странно нещо”, коментира професорът. Повечето от предприятията в страната са средни и в повечето случаи предпочитат да вземат на работа някого, заради практическия му опит, отколкото един високообразован кадър. „Какво може да каже един младок на един опитен майстор”, е доста често срещана фраза. Друг парадокс е, че заплащането не се повишава в зависимост от степента на образование. Не на последно място са несправедливостта рпи назначение, фактът, че нямаш никакъв шанс да се пребориш, ако конкурентът ти „има връзки”, корупцията и всички останали пороци на гръцката система.
„Разбира се, ако изследването беше проведено сега, резултатите щяха да бъдат доста по-различни”, отбеляза в заключение икономическият географ.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
