Галерия

1

Изборът се прави изрично в изявление под формата на разпореждане с имущество в случай на смърт /завещание/ или е виден от условията на такова разпореждане. Материалноправната действителност на акта, с който е направен изборът на право, се урежда от избраното право. Изменението или отмяната на избора на право се извършва в съответствие с изискванията относно формата при изменение или отмяна на разпореждане с имущество в случай на смърт.

В цитираното по-горе обобщение – коментар на проф д-р Бурхард Хес, д-р Кристина Мариотини и Селин Камара, подобна разпоредба смекчава страничните последствия от потенциалната абстрактност и неадекватност на обичайното местопребиваване като общо правило [10].

3)      Съгласно член 21, пар. 2 на Регламента [11], се предвижда, че когато от всички обстоятелства е видно, че наследодателят е бил по-тясно свързан с държава, различна от държавата на обичайното му местопребиваване, по отношение неговото наследяване следва да приложи правото на държавата, с която е бил по-тясно свързан [12].

Ето и един пример. Български гражданин живеещ в Австрия и имащ постоянно пребиваване там, може да бъде наследен по два начина съгласно Регламента:

–        По правото на държавата на обичайно местопребиваване на починалия към момента на смъртта му – т.е. Австрия;

–        Да избере приложимото право, различно от правото по обичайното местопребиваване на лицето със завещателно разпореждане. Това може да е българското право и тогава въпросите, касаещи наследяването ще се уреждат по българското право;

Ако не е направен избор, но когато от всички обстоятелства е видно, че наследодателят е бил по-тясно свързан с държава

4)      Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година предвижда издаването на Европейското удостоверение за наследство (ЕУН). Най-напред обаче, следва да се подчертае, че съгласно регламента използването на Европейското удостоверение за наследство (ЕУН) не е задължително и не следва да замества съществуващи национални удостоверения. Съгласно Регламента,  ЕУН следва да е стандартно удостоверение, предназначено да даде възможност на наследници, завещатели, изпълнители или администратори да докажат своя правен статут и/или права. Процедурата за получаване на ЕУН е регламентирана в членове 65—68 от Регламента. Смята се [13], че поради причината, че ЕУН е незадължителен инструмент, вероятността да бъде използвано е малка. Недостатък се явява и това, че връзката между ЕУН и националните удостоверения остава неуредена, като така се създава значителна несигурност до изясняването на този въпрос от Съда на Европейския съюз.

Последиците, евентуалните трудности и ефекта от Регламента, разбира се ще бъдат проявени след влизането му в сила и тогава ще е по-лесно да бъдат откроени неговите най-важни норми, наложени промени и нови моменти. Настоящият коментар има за цел само да маркира някои от новите моменти, които субективно считаме за важни.

____________________

[1] Borchardt, Klaus-Dieter, The ABC of European Union Law, The Legal Order of the EU, Publications office, EU, 2010, page 79;

[4] Вж. Преходни разпоредби, чл. 83: 1. Настоящият регламент се прилага по отношение на наследяването на лица, починали на датата или след 17 август 2015 г..

[6] Обхват на приложимото право

1. Правото, определено съгласно член 21 или 22, урежда наследяването като цяло. Това право урежда по-специално:

а) причините, времето и мястото на откриване на наследството;