е) правомощията на наследниците, изпълнителите на завещанието и други управители на наследственото имущество, по-конкретно по отношение на продажбата на имуществото и плащанията към кредитори, без да се засягат правомощията, посочени в член 29, параграфи 2 и 3;

ж) отговорността по задълженията на наследството;

з) частта от наследственото имущество, която подлежи на разпореждане, запазените части и други ограничения относно разпореждането със собственост при смърт, както и претенциите, които близки на починалия лица могат да имат спрямо наследственото имущество или наследниците;

и) задълженията за възстановяване или отчитане на безвъзмездни прехвърляния, когато се определят дяловете на различните бенефициери; и

й) делбата на наследственото имущество.

[7] Чл. 21 пар.1 Освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, приложимото право по въпросите, свързани с наследяването като цяло, е правото на държавата на обичайно местопребиваване напочиналия към момента на смъртта му.

[8] Напр. в Труд, 28.09.2014г., Нов ред за наследяване на емигрантите ни;

[9] Генерална дирекция за вътрешни политики, тематичен отдел „В“: Граждански и конституционни въпроси. Автори: проф д-р Burkhard Hess, д-р Cristina Mariottini, Магистър по право и Céline Camara, Магистър по право, Институт за международно, европейско и регулаторно процедурно право Max Planck в Люксембург; http://www.europarl.europa.eu/document/activities/cont/201301/20130110AT...

[10] Генерална дирекция за вътрешни политики, тематичен отдел „В“: Граждански и конституционни въпроси. Автори: проф д-р Burkhard Hess, д-р Cristina Mariottini, Магистър по право и Céline Camara, Магистър по право, Институт за международно, европейско и регулаторно процедурно право Max Planck в Люксембург; http://www.europarl.europa.eu/document/activities/cont/201301/20130110AT...

[11]  Когато, по изключение, от всички обстоятелства по случая е видно, че към момента на смъртта починалият е бил явно по- тясно свързан с държава, различна от държавата на приложимото право по параграф 1, за приложимо към наследяването право се приема правото на тази друга държава.

[12] В цит. съч. се посочва, че „Например, в случай че едно лице почине, след като наскоро се е преместило да живее в дадена държава членка, свързаните с неговото наследство страни (наследници, заветници и кредитори) могат да възприемат като неочакван факта, че неговото наследство се управлява от правото на държавата членка, в която починалият току що се е бил преместил. Като придава значение на правото на държавата, с която починалият е бил по-тясно свързан, клаузата за дерогация вероятно ще отговори на основателните очаквания на страните.“