Галерия

1

В Гърция дискусията около бездомниците започна едва в началото на 2012, по време на големия студ, когато в социалните, а и в някои традиционни медии се появиха призиви за помощ към хората, които спят на улицата.

В действителност никой не знае колко точно са те, но със сигурност една разходка в центъра на Атина може да убеди и най-недоверчивите, че техният брой се е увеличил.

Според неправителствената организация „Климака”, която се занимава с проблемите на бездомниците и се бори срещу социалната изолация те са около 20 000 в цяла Гърция и са съсредоточени предимно в големите градски центрове. Представителите на организацията подчертаха, че в това число са включени не само хората, които живеят на улицата, но и тези, които живеят в лоши и неподходящи условия.

„Допреди няколко месеца държавата затваряше очите си за тях. През февруари беше гласуван закон, който обаче не дава решение на проблема, а само облекчава ситуацията в известна степен. Той оставя встрани бездомниците, които са имигранти без документи и не предлага никакви мерки за превенция, а още по-малко за реинтеграцията им в обществото”, заяви ръководителката на програмата за подкрепа на бездомниците Ада Аламану.

Председателят на „Климака” и психиатър Кириакос Кацадорос допълни, че в Гърция не са правени никакви научни проучвания за причините, които са допринесли за увеличаването на броя на хората, които остават без покрив над главата си.

От „Климака” обаче следят развитието на явлението още от 2001, „когато повечето хора в Гърция смятаха, че проблемът не съществува”. Днес те представиха своето проучване„Бездомниците в Гърция през 2012”, което цели да представи профила на бездомниците в страната по време на икономическата криза.

То е проведено от септември 2011 до февруари 2012 сред 214 души – гърци и чужденци, които живеят в страната за повече от 8 години, като съотношението е 90 към 10 на сто.

Резултатите сочат, че повечето от бездомниците – 82,2 на сто са мъже и 17,8 на сто- жени. Над 80 на сто са в най-продуктивната си възраст – между 26 и 55 години.

Повече от половината или 52,3 на сто имат основно образование, 25,2 на сто – средно, 19,6 на сто – висше и едва 2,5 на сто са неграмотни.

42 на сто не са семейни, 33 на сто са разведени и 12 на сто са женени. 47 на сто са казали, че имат деца, които обаче не живеят с тях или не са в състояние да им помогнат.

В по-голямата си част новите бездомници в миналото са били заети в строителството и в технически професии. Втората категория са били служители в различни частни фирми и третата – в туристическата индустрия. „Сред бездомниците не срещнахме нито един, който да е бил държавен служител. Има един малък процент на хора, които са имали професионални отношения с държавния сектор”, посочи изследователката Олга Теодорикаку.

А ето каква е днешната реалност за хората,  които до вчера са имали един напълно нормален живот:

30,2 на сто са прекарали поне една нощ в затвора през последната година. Половината от тях са се озовали там по финансови причини.

63,8 на сто спят само на открито, а 10,5 на сто използват автомобил, за да нощуват. 14,3 на сто са посетили болнично заведение поне веднъж, за да потърсят подслон през студените нощи.

Популацията на бездомните е съсредоточена в историческия център на Атина и в Пирея. „Това не означава, че няма и в северните и южните предградия, особено по време на летния период”.

На въпроса кои са най-важните им нужди бездомниците са посочили: Липсата на дом – 85,6 на сто, липсата на здравни услуги – 83,1 на сто, липсата на работа – 76,5 на сто, липсата на лична хигиена – 75 на сто. Показателно за основната причина за новото им състояние е фактът, че 64,8 на сто са останали без дом преди по-малко от две години, т.е. в началото на същинската криза. Една трета от бездомниците са станали жертва на побой поне веднъж, 44,1 на сто са били обирани, а 50 на сто се страхуват за сигурността си. В същото време 21,05 на сто от бездомните жени са станали жертви на сексуално насилие поне веднъж, откакто се намират на улицата.

Бездомниците в Гърция живеят оцеляват с 0 до 20 евро на месец, които си осигуряват с помощ от роднини, приятели или някой друг. „Тези, които имат право на социални помощи са буквално богаташи. Все по-рядко могат да си намерят временна работа, като се има предвид общото състояние на пазара на работа и икономиката”, каза изследователката.

За 52,4 на сто осигуряването на прехрана не е всекидневен проблем. 47,1 на сто са заявили, че не им е трудно да намерят дрехи. В същото време 41 на сто са заявили, че се затрудняват да намерят помещение, където да се изкъпят.

В 63,5 на сто от случаите семействата на бездомниците знаят за тяхното състояние, а 67,5 на сто от близките им са безразлични или враждебно настроени към тях. 20,4 на сто от бездомниците са казали, че в семейния им кръг има психично болни.

45,2 на сто са казали, че нямат приятели, но 34,3 на сто са заявили, че имат сексуални контакти. 58,1 на сто нямат никакво здравно осигуряване.

18,1 на сто са се опитали да се самоубият поне веднъж, 38,1 на сто употребяват често алкохол, 14,3 на сто употребяват наркотици – в повечето случаи марихуана, а 20,8 на сто са имали зависимост от хазартни игри в миналото. 48,5 на сто често са много песимистично настроени към своето съществуване.

На въпроса защо са се озовали на улицата 29,8 на сто са посочили като причина финансовите проблеми, а 17,3 на сто – безработицата. Въпреки това 79,8 на сто от новите бездомници вярват, че положението им може да се промени.

Интересна находка в проучването е начинът, по който са гласували бездомниците на изборите през октомври 2009. До избирателните центрове са отишли 46,5 на сто от тях. 42 на сто са гласували за ПАСОК, 6 на сто за Нова демокрация, 8 на сто за Комунистическата партия, 2 на сто за СИРИЗА, 4 на сто за крайнодясната ЛАОС, а 38 на сто – за друга партия или са отказали да отговорят.

На exit poll-а през юни тази година резултатите са били: 22,2 на сто за СИРИЗА, 21 на сто за Комунистическата партия, 20 на сто за Златна зора, 11,1на сто за Нова демокрация и 2,2 за ПАСОК.

47,6 на сто смятат, че за днешното състояние на Гърция са виновни политиците, а 25,7 на сто – всички гърци.

75 на сто се смятат за отговорни за състоянието, в което се намират

На въпроса кои са най-важните им нужди бездомниците са посочили:

Липсата на дом – 85,6 на сто

Липсата на здравни услуги – 83,1 на сто

Липсата на работа – 76,5 на сто

Липсата на лична хигиена – 75 на сто.

71,7 на сто от бездомниците смятат, че предприемането на превантивни мерки от страна на държавните органи е единственият начин да бъде спряно негативното социално явление.

Представителите на „Климака” също подчертаха, че провеждането на краткотрайни програми, които имат за цел да осигурят храна не са достатъчни. „Имаме цели планини от тестени изделия, варива и ориз. Колкото и странно да ви се струва храната не е проблем за бездомниците. Те я намират в кухни за социално слаби, в църквите, от хора в квартала. Но нямат други важни неща, като например къде да се изкъпят. А фактът, че търсят помещения, където да се измият е показателен за това, че духът им не е загубен”, подчерта Ада Аламану.

Според нея най-сериозният проблем, освен липсата на подслон е липсата на здравни услуги, „а при нас идват хора с много сериозни проблеми. Сред новите бездомници има хора, които се озовават на улицата, след като са били лекувани в психиатрични болници и е много трудно да бъдат приети в приюти. Същото се отнася за болните от инфекциозни заболявания. Фактът, че те не са осигурени и болниците все по-трудно приемат да ги лекуват усложнява още повече нещата”.

От „КЛИМАКА” посочиха, че усилията не трябва да бъдат съсредоточени в организирането на благотворителни акции, а в мерки за реинтеграцията на бездомниците.

След представянето на резултатите от проучването те обявиха сътрудничеството си с компанията Фурлис, която управлява гръцкия филиал на международната  верига за оборудване за дома ИКЕА. През август тази година с помощта на компанията е направен пълен ремонт и подновяване на мебелировката в приюта на организацията.