Галерия

1

В Гърция дискусията около бездомниците започна едва в началото на 2012, по време на големия студ, когато в социалните, а и в някои традиционни медии се появиха призиви за помощ към хората, които спят на улицата.

В действителност никой не знае колко точно са те, но със сигурност една разходка в центъра на Атина може да убеди и най-недоверчивите, че техният брой се е увеличил.

Според неправителствената организация „Климака”, която се занимава с проблемите на бездомниците и се бори срещу социалната изолация те са около 20 000 в цяла Гърция и са съсредоточени предимно в големите градски центрове. Представителите на организацията подчертаха, че в това число са включени не само хората, които живеят на улицата, но и тези, които живеят в лоши и неподходящи условия.

„Допреди няколко месеца държавата затваряше очите си за тях. През февруари беше гласуван закон, който обаче не дава решение на проблема, а само облекчава ситуацията в известна степен. Той оставя встрани бездомниците, които са имигранти без документи и не предлага никакви мерки за превенция, а още по-малко за реинтеграцията им в обществото”, заяви ръководителката на програмата за подкрепа на бездомниците Ада Аламану.

Председателят на „Климака” и психиатър Кириакос Кацадорос допълни, че в Гърция не са правени никакви научни проучвания за причините, които са допринесли за увеличаването на броя на хората, които остават без покрив над главата си.

От „Климака” обаче следят развитието на явлението още от 2001, „когато повечето хора в Гърция смятаха, че проблемът не съществува”. Днес те представиха своето проучване„Бездомниците в Гърция през 2012”, което цели да представи профила на бездомниците в страната по време на икономическата криза.

То е проведено от септември 2011 до февруари 2012 сред 214 души – гърци и чужденци, които живеят в страната за повече от 8 години, като съотношението е 90 към 10 на сто.

Резултатите сочат, че повечето от бездомниците – 82,2 на сто са мъже и 17,8 на сто- жени. Над 80 на сто са в най-продуктивната си възраст – между 26 и 55 години.

Повече от половината или 52,3 на сто имат основно образование, 25,2 на сто – средно, 19,6 на сто – висше и едва 2,5 на сто са неграмотни.

42 на сто не са семейни, 33 на сто са разведени и 12 на сто са женени. 47 на сто са казали, че имат деца, които обаче не живеят с тях или не са в състояние да им помогнат.

В по-голямата си част новите бездомници в миналото са били заети в строителството и в технически професии. Втората категория са били служители в различни частни фирми и третата – в туристическата индустрия. „Сред бездомниците не срещнахме нито един, който да е бил държавен служител. Има един малък процент на хора, които са имали професионални отношения с държавния сектор”, посочи изследователката Олга Теодорикаку.

А ето каква е днешната реалност за хората,  които до вчера са имали един напълно нормален живот:

30,2 на сто са прекарали поне една нощ в затвора през последната година. Половината от тях са се озовали там по финансови причини.

63,8 на сто спят само на открито, а 10,5 на сто използват автомобил, за да нощуват. 14,3 на сто са посетили болнично заведение поне веднъж, за да потърсят подслон през студените нощи.

Популацията на бездомните е съсредоточена в историческия център на Атина и в Пирея. „Това не означава, че няма и в северните и южните предградия, особено по време на летния период”.

На въпроса кои са най-важните им нужди бездомниците са посочили: Липсата на дом – 85,6 на сто, липсата на здравни услуги – 83,1 на сто, липсата на работа – 76,5 на сто, липсата на лична хигиена – 75 на сто. Показателно за основната причина за новото им състояние е фактът, че 64,8 на сто са останали без дом преди по-малко от две години, т.е. в началото на същинската криза. Една трета от бездомниците са станали жертва на побой поне веднъж, 44,1 на сто са били обирани, а 50 на сто се страхуват за сигурността си. В същото време 21,05 на сто от бездомните жени са станали жертви на сексуално насилие поне веднъж, откакто се намират на улицата.

Бездомниците в Гърция живеят оцеляват с 0 до 20 евро на месец, които си осигуряват с помощ от роднини, приятели или някой друг. „Тези, които имат право на социални помощи са буквално богаташи. Все по-рядко могат да си намерят временна работа, като се има предвид общото състояние на пазара на работа и икономиката”, каза изследователката.

За 52,4 на сто осигуряването на прехрана не е всекидневен проблем. 47,1 на сто са заявили, че не им е трудно да намерят дрехи. В същото време 41 на сто са заявили, че се затрудняват да намерят помещение, където да се изкъпят.

В 63,5 на сто от случаите семействата на бездомниците знаят за тяхното състояние, а 67,5 на сто от близките им са безразлични или враждебно настроени към тях. 20,4 на сто от бездомниците са казали, че в семейния им кръг има психично болни.

45,2 на сто са казали, че нямат приятели, но 34,3 на сто са заявили, че имат сексуални контакти. 58,1 на сто нямат никакво здравно осигуряване.

18,1 на сто са се опитали да се самоубият поне веднъж, 38,1 на сто употребяват често алкохол, 14,3 на сто употребяват наркотици – в повечето случаи марихуана, а 20,8 на сто са имали зависимост от хазартни игри в миналото. 48,5 на сто често са много песимистично настроени към своето съществуване.

На въпроса защо са се озовали на улицата 29,8 на сто са посочили като причина финансовите проблеми, а 17,3 на сто – безработицата. Въпреки това 79,8 на сто от новите бездомници вярват, че положението им може да се промени.