Галерия

1

Административният апелативен съд в Атина реши да прекъсне временно процедурата по екстрадицията на една кенийка и трите й деца. Мотивите на решението са, че в родината си жената е заплашена с обрязване на половите й органи, а децата й може да станат обект на изтезания.

Това е първото решение на гръцката съдебна система, свързано със защитата на жена от жестоката практика. То бе издадено въз основа на искането й да й бъде предоставена международна закрила по силата на Женевската конвенция от 1951.

Жената е пристигнала в Гърция със самолет на 3 септември 2002. По думите й, тя е била принудена да напусне Кения, понеже е имала нужда от парични средства за операция на краката на едно от децата си.

Когато пристигнала в Гърция тя подала молба да бъде гарантирана международна закрила по силата на Женевската конвенция на нея и трите й деца на възраст 13, 5 и 3 години. Най-малкото от децата дори е законно дете на американски гражданин.

В молбата си жената посочила, че не желае да се завърне в Кения, понеже принадлежи към племето Кикую (Kikuyu), където е прието жените да се подлагат на обрязване на половите органи. Същата опасност я грозяла и от страна на организацията Mungiki, която развива дейност в различни региони на африканската държава.

Регионалният офис за отдаване на убежище в област Атика отхвърлил искането на кенийката с аргумента, че тя и децата й не покриват предпоставките за да им бъде отпуснат статут на бежанци и международна защита по силата на Женевската конвенция.

Следващата стъпка на жената била да подаде молба до компетентната комисия в министерството на обществения ред с искане за преразглеждане. От ведомството отхвърлили възможността Гърция да й гарантира международна защита с аргумента, че не е внесла „неопровержими доказателства, че опасенията за подлагането й на практиката за обрязване на жени от организацията Mungiki  могат да бъдат счетени за основателни и основани на обективни данни, за да се предположи, че е налична непосредствена и неизбежна опасност за нейният живот и физическата й неприкосновеност в случай на връщане в родната си страна”.

Според членовете на същата комисия за жената „няма риск от сериозна щета като смъртно наказание или изтезания, тъй като в Кения и по-конкретно в столицата Найроби, където тя е живяла преди да напусне страната, не е наличен международен или вътрешен военен конфликт, който би могъл да й причини сериозни щети, поради безогледно използвано насилие”.

Във финалната констатация на комисията се посочва, че кенийката и децата й не покриват изискванията за отпускането на разрешително за пребиваване по хуманитарни причини и те не биха могли да бъдат определени като бежанци или ползващи се със субсидиарна закрила в съответствие с действащото законодателство. В същото време обаче комисията постановила, че жената и децата й покриват условията да им бъде отпуснато разрешително за пребиваване по хуманитарни причини и прехвърлила въпроса към друга компетентна институция.

Тогава кенийката се обърнала към правосъдието, като посочила в иска си, че ако бъдат екстрадирани в Кения, тя и децата й ще получат „непоправими щети”, които се изразяват в следното: самата тя ще бъде подложена на изтезания или нечовешко или унизително отношение, най-голямото от децата й ще бъде включено принудително в престъпна организация, за второто съществува вероятност да бъде отвлечено от престъпна организация, а третото може да стане обект на гонение, защото е законно дете на американски гражданин.

Административният апелативен съд в Атина прие временно иска на жената и постанови, че екстрадирането й в Кения би могло да предизвика непоправими щети, които се състоят „в излагането на физическата им неприкосновеност в опасност”.

В резултат на това съдът отмени временно решението на комисията на министерството на обществения ред за тяхното екстрадиране до издаването на окончателно съдебно решение по случая. Същевременно съдебните власти призоваха държавните институции да се въздържат от всякакви действия, които биха довели до „принудително заминаване” на кенийката и децата й от Гърция към родната им страна.

В допълнение съдът нареди да им бъдат върнати, в случай, че са били отнети, „специалните карти на лица, търсещи убежище” и да бъде удължен техният срок.