Галерия

1

Гърция и Италия са нарушили човешките права в опита си да проведат колективна екстрадиция на имигранти и кандидати за получаване на статут на бежанци, постанови Европейският съд за правата на човека.

Случаят „Схарифи и други срещу Гърция и Италия” засяга общо 35 имигранти – 32 от Афганистан, двама от Судан и един от Еритрея. С цел да избягат от родните си страни и ширещите се в тях военни конфликти, те  първоначално пристигнали в Гърция, а след това заминали за Италия.

Местните власти обаче ги разкрили и по силата на регламента „Дъблин 2”, ги върнали обратно в Гърция. От своя страна гръцките власти, без да вземат предвид излязлото междувременно решение на Европейския съд за правата на човека, което постановявало да бъде прекъсната процедурата по връщането им в родните им страни, издали заповеди за екстрадирането на 10-ма от тях.

Съдът приел с мнозинство, че спрямо Реза Карими, Ясер Зайди, Мозамил Азими и Наджиб Хейбери Гърция е нарушила член 13 от европейската конвенция за правата на човека. В него се регламентира правото на ефективни правни средства за защита. Гърция е осъдена и за нарушение на член 3 от правния документ, който забранява нечовешкото и унизително отношение, провокирано от приложения на имигрантите отказ за достъп до процедурата за предоставяне на убежище.

Отново с мнозинство съдът е постановил, че Италия е нарушила член 4 от Протокол №4 от Конвенцията, който забранява колективното експулсиране на чужденци. Италия е призната също за виновна в нарушение на член 3 от Конвенцията, тъй като чрез екстрадирането на имигрантите в Гърция ги е поставила под рискове, свързани с недостатъците в процедурата за предоставяне на убежище в страната. Третото обвинение, по което Италия бе призната за виновна е недопускането на имигрантите да кандидатстват за убежище там.

В решението на съда се посочва, че разпоредбите на регламента „Дъблин 2”, според които молбите за убежище трябва да се подават в първата страна-членка на Европейския съюз, до която достигат имигрантите, трябва да се прилагат по начин, съвместим с Европейската конвенция за правата на човека.

„Никоя форма на колективно експулсиране на имигранти не може да бъде оправдана с разпоредбите на регламента „Дъблин 2”, ако не се гарантира, че страната, към която се изпращат предлага достатъчно гаранции за изпълнение на политиката за предоставяне на убежище”, се посочва в решението на Европейския съд за правата на човека.