Галерия

1

Владимир Любенов

Има една много интересна порода хора - най-неприятната - тези, дето умеят да доказват съществуването си на себе си и на околните, само като издават звуци и миризми и като откриват и съобщават неприятни новини и факти. Първият подвид е по-безвреден - достатъчно е да се отдалечиш и те престават да съществуват. Но от втория вид отърваването е по-трудно - неговите представители чувстват неистова необходимост да запознаят околните с неприятните неща, които са научили или „доказали”. Затова те говорят високо, налитат за „по телевизията”, пишат по вестниците или издават книги. Точно хората от тази порода съобщават на малки деца, че са осиновени и че майка им и баща им не са им майка и баща. Душата на тези хора празнува в дните, в които могат да съобщят за смъртта на някой друг.
Имаше един световноизвестен литературен критик, който беше посветил живота си на това да докаже, че Шекспир, макар и гениален, е бил хомосексуалист, а пък Лорка е умрял от сифилис, а не от куршум в битка. А наскоро едно подобно човече убедено защити теза, че Джокондата всъщност не се усмихва, а изглежда особено, защото зъбите й са избити от бой и странното й изражение всъщност е някаква щърбава патология.
Всеки от нас познава най-малко по един такъв човек. Дори и да не си дава сметка за това. Опитайте се да си спомните кой пръв ви е казал, че Дядо Коледа (за междинните поколения Дядо Мраз) не съществува. Нито торбата му с подаръците. Нито Снежанка. Едва ли сте се сетили сами. Някой ви го е казал. И е бил доволен. И е бил убеден, че е прав и че така е „справедливо”.
И се е стигнало до нещо по-страшно - в един момент някой ви е казал, че и Господ не съществува - каквото и да сте си представяли като Господ. Разбира се, този „някой" вярва в Господ с една своя собствена, много практична вяра - за всеки случай, ако Онзи все пак съществува.
Така се е стигнало и до най-страшното - започнали са да растат (и сега растат ли, растат...) деца, на които изобщо не са им казвали, че има Дядо Коледа и Господ. Може би само Дядо Мраз, и то за кратко.
Обаче хората, които съобщават на децата, че няма Дядо Коледа и Господ, винаги пропускат да съобщят един съпътстващ факт. Той е много прост и гласи, че когато не вярваш в нещо, то наистина престава да съществува - обаче за теб! Ако си мислиш, че подаръците ги купуват роднините ти, това става истина - за теб. Ако си мислиш, че след смъртта ти има само небитие, това става истина - лично за теб.
В каквото си повярвал - на него можеш да разчиташ - най-много на него!
А това, че си допуснал вече да не вярваш, се плаща. Дори и ако разбереш, че са те излъгали. Дори ако отново повярваш, че съществува поне Дядо Мраз.
Плащането се състои в това да си сигурен, че той е идвал, но не ти е оставил подарък - оставил те е сам да си го купиш...
След това идва ред да платиш и цената за това, че си решил отново да повярваш в нещо, наречено Господ. И за разлика от общата процедура с Дядо Мраз, тук всеки плаща по различен начин - по начина, в който е повярвал.

 *Този текст е публикуван за първи път преди 24 години. Препечатваме го отново, защото продължава да е актуален и с личното разрешение на автора, който и преди е бил гост на GRReporter.