Галерия

1

Деветнадесети ден продължава гладната стачка на бездомните емигранти, които искат политическо убежище от Гърция. След фиаското с преместването им от сградата на Юридическия факултет на Атинския университет, където 253-мата емигранти първо се бяха настанили, дойде втора драма. От учебните зали, те бяха преместени в сграда на булевард Птисион и улица Ипиру в центъра на столицата, където продължиха гладуването в името на легализирането им. Собственикът на сградата още в първия ден от приютяването на немилите и недрагите емигранти обяви, че отдава собствеността си временно за не повече от 15 дни, докато държавата намери подходящ подслон за нелегалните чужденци.

GRReporter реши да посети лично къщата обитавана от гладуващите емигранти, за да поговори с тях, да разкажат за исканията си и за трудностите, които преживяват. Искахме да се убедим лично какво е тяхното състояние, но това се оказа невъзможно.

На врата към двора на пететажната сграда стоеше жена на средна възраст. Тя беше гъркиня с модерни слънчеви очила и дебело яке в топлия съботен ден. Представих се с име и от коя медия съм, но не ми се обърна особено внимание. „Здравейте!” повторих отново на по-висок глас. Чак тогава тя се обърна към мен, без да показва особен интерес към присъствието ми. Обясних целта на идването си, а жената ми заяви, че не мога да влезна в сградата, нито да говоря с някой, защото емигрантите имат заседание. За какво заседават отказа да каже.

Попитах я за състоянието на гладуващите и тя лаконично заяви, че е добро. После се сети какво е казала и добави, че са измъчени, но решени да неотстъпват от стачката. Заяви, че са под лекарски контрол, но не уточни колко лекари се грижат за стачкуващите. Изреченията й бяха лаконични и докато ми отговаряше гледаше на всички страни, но и към мен. В нито един момент не махна слънчевите си очила и демонстрираше очевидна досада от журналистическия ми интерес. Жената отказа да каже дали е член на някаква обществена организация или членува в някаква партия. На въпроса дали е просто гражданин-доброволец също не отговори. Очевидно не бе просто пазач на дворната врата, но ролята й в емигрантския протест не стана ясна.

Докато разговаряхме ни заобиколиха други двама мъже-гърци, които също не откликнаха на първия ми поздрав. Трябваше да повторя моето „Здравейте!”, за да ми отговорят и то не много радушно. Всички бяха поддръжници на каузата на емигрантите. Мнителността и на тримата бе изписана на лицето им, но не можех да си отговоря защо. На въпроса: „Кога смятате, че гладната стачка ще приключи?”, активистката отговори, че или правителството ще легализира всички стачкуващи, или хората ще напуснат окупираната къща в чувал, умрели от глад. Нито собственикът на сградата, нито полицията може да ги уплаши.

Попитах я какво ще правят, ако правителството не обърне внимание на исканията на емигрантите, защото е заето с цунамито от стачки и въвеждането на реформи, тя каза разпалено: „Борба до край, дори и това да означава да си дадем живота!” Това бе единствената по-силна емоция, която жената изрази по време на целия ни разговор. Разделихме се както се срещнахме - без много любезности. Тя ми заяви, че може да мина по-късно, но не ми обеща, че ще ме допуснат в двора при гладните емигранти.

В същото време в събота следобед трябваше да завърши походът на 400-те кюрди, които тръгнаха в четвъртък от Лаврио към Атина в знак на протест за състоянието на бежанските лагери в район Атики. Кюрдите тръгнаха пеш от малкия град Лаврио, който е на около 60 километра от столицата с цел да стигнат до площад Синтагма парламента. Вестник Елевтротипия обяви, че кюрдите ще са в 15,30 часа в събота 12 февруари тази година на площад Омония. Информацията се оказа невярна. Те пристигнаха на площад Синтагма в 17,30 часа след тридневния си протестен поход и след като половин час постояли пред паметника на незнайния войн се разотишли, предаде zougla.gr.

Това бе един обикновен ден в Гърция, в която различните емигрантски групи се опитват да намерят загубените си граждански права в разкъсваната от вътрешно-обществени размирици и несъгласия държава.