Галерия

1

Пелопонеската Света гора е разположена под историческите села Стемница и Димицана.

Долината на река Лусиос е неописуемо красива. Растителността покрива стръмните склонове, а водите на самата река минават през живописни прагове, преди да се влее в Алфиос близо до Каритена. Реката е митична, тъй като в нея се е къпал Зевс. Днес малобройни монаси поддържат живи религиозните паметници на Лусиос, които са между най-значимите в гръцката история.

Манастирът Емиалон

Следвайки пътя, който свързва Димицана със Стемница, след интересния Музей на движението на водите откриваме Манастира Панагия Емиалон. Посторен е на една перпендикулярна скала, сред кипарисите. Кулата на манастира под формата на буквата „Т” е била отбранителна кула с бойници, а сега е страноприемница.

Манастирът Емиалон е малък, основан е в края на 16-ти – началото на 17-ти век от брата и сестрата йеромонах Григориос и монахинята Евпраксия Кондояни. Заради пещерите и развалините на един по-стар храм по-нагоре се смята, че тук са живели аскети и преди основаване на манастира. Името вероятно идва от Емиалос, което звучи почти като „омалос”, а се знае, че манастирът е бил известен и като Омалон или Омиалон. Играл е решаваща роля при запазването на гръцкия език и традиция по времето на турското владичество. Тук са загинали и шест от бойците на Колокотронис, когато турците им устроили засада, а самият Теодорос Колокотронис се спасява. Когато през 1834 много манастири са разрушени, тук се настаняват 18 монаси.

През 19-ти век запада и губи цялата си собственост с изключение на едно известно лозе. Сега е метох на Манастира Продромос и приема посетители, Впечатляващи са стенописите от 17-ти век, произведение на прочутите зографи Димитриос и Георгиос Мосхос. Монасите ще ви почерпят с локум и ледена изворна вода. Гледката от малкия дървен балкон  и спокойствието, което цари ще успокоят и най-неспокойната душа.

Манастирът Продромос

Пътят за Стемница след манастира Емиалон се спуска към село Елинико и прочутия манастир „Свети Йоанис Продромос” (Йоан Предтеча). Трябва да оставите колата и да повървите сред гъстата растителност и манастирът се показва пред вас, буквално висейки на една скала на 200 м. над река Лусиос. Четириетажната сграда прилича на  гнездо. Не е известно кога точно е основан.  Може да е било през 1545, но в един документ, описващ имотите на манастира от 1828 се казва, че е основан преди 700 години. Факт е, че през 1834 се разпада и свещените книги, съдовете и мощите на Свети Атанасий, архиепископ на Христианопол са изчезнали.  Монасите са успели да спасят документи от 1616 до 1831. В католикона на днешния манастир са се събирали за изповед и за служби в недел и през празниците всички монаси и аскети, които са живеели в пещерите, на недостъпните скали на Лусиос. По-късно е построен главният храм, а още по-късно - килиите.

Манастирът допринася за запазването на  православието, а килийното му училище - за запазването на гръцкия език. Функционирал е и като болница по време на войните. През 1779 се спасява от обсадата на албанците, а в него намират убежище много жени и деца. По време на Гръцката революция игуменът през нощта е оказвал помощ на въстаниците. От 1976 до 1982 тук е имало училище за свещеници. Изкачвайки стръмните стъпала се стига до килиите. Отсреща се вижда манастирът Философ. Стенописите са от Критската школа, направени са през 16-ти век.

Манастирът Философ

Дървено мостче свързва двата манастира - Продромос и Философ. На 11 км. от Димицана се намира най-прочутият манастир на областта и един от най-старите в Гърция, известен и като „Господарят на ждрелото”. Състои се от два комплекса от сгради. Старият е от 963-967, а новият – от 1691. Носи името на главния секретар на император Никифор Фока - Йоанис Ламбардопулос, известен още и като Философ. Тъй като дълго време е единственият манастир  в региона, играе важна роля в християнизирането на славяните, които са живеели тук.

Бил е и училище за монаси и патриарси като Григорий VI и Германос. Имало е и килийно училище, което може да се види, ако се следвате пътечката, започваща от манастира. На 800 метра по-надолу се намира пещера с дължина 130 м. и ширина 0,50-8 м. тъмен коридор води до малка църква и до мястото, където монасите са поддържали жив гръцкия език. Килиите се датират от 1т-ти до 17-ти век. Манастирът е бил духовен център и през 1765 подслонява Училището за гръцка книжовност, което по-късно се мести в Димицана. Важна е била и библиотеката му с ръкописи от 12-ти век, които днес са в Националната библиотека.

През 1691 е създаден храмът на Новия манастир като метох на стария. Заради малкото монаси и Философ последвал съдбата на други 400 манастири, които се разпадат през 1834. През 1990 започва възстановяването му. Сега за него се грижи йеромонах Теофилос, който посреща хиляди посетители, особено на големите празници като деня на Света Анна (9 декември), на Свети Николай (20 май) и на Отдание на Успение Богородично (23 август).

Близо до манастира се намира оцелялата византийска каменна църквица „Свети Андрей” от 11-ти век.