Галерия

1

Политическото ръководство на министерството на образованието проучва предложение за закриването на над 150 факултета и катедри в университети и технически колежи. Правителството смята, че въпросът е от първостепенна важност, а Агенцията за осигуряване на качество определя като неоправдано разпръсването на факултети и катедри из цялата страна.

Става въпрос за факултети и катедри, към които кандидат-студентите не проявяват интерес, такива с неясни учебни дисциплини, сходни катедри, разпръснати из цялата страна, катедри, при които има припокриване на изучаваните дисциплини.

Едновременно с това постъпват предложения за сливане или дори за закриване на цели учебни заведения, предимно провинциални.

Дискусиите около плана за висшето образование, наречен „Атина”, са започнали преди доста години и всеки нов министър на образованието обещава, че ще стартират необходимите процедури, но никой не го прави.

Неотдавна и настоящият образователен министър Константинос Арванитопулос заяви, че този въпрос се поставя отново на дневен ред, и с него ще се заеме Агенцията за осигуряване на качество в университетите, която ще проучи ситуацията и ще представи окончателните предложения пред ръководството на министерството.

В новия закон за висшето образование е посочено, че ръководствата на университетите или техническите колежи ще могат да решават дали искат да слеят с други, да преименуват или направо да закрият факултети и катедри, които не отговарят на конкретни социални и научни нужди. Въпреки това обаче отново отговорността за това се прехвърля на държавата.

Що се отнася до университетската общност, тя е разделена на две, тъй като сред нея има хора, които подкрепят плана „Атина”, но и хора, които твърдят, че подобно нещо е невъзможно, а и няма смисъл, защото поне в икономически аспект държавата няма да спечели нищо.

Днес във висшето образование има 499 катедри. От тях 286 са в университетите, а 213 – в техническите колежи. От 1999 до 2009 са основани близо 100 нови катедри в университети и технически колежи. Много от тях нямат ясно определени учебни дисциплини, докато други са сходни с катедри, които вече са съществували в същите учебни заведения. 24 университета са разпръснати в 36 различни града, а 16 технически колежа – в 40 града и малки градчета.

От университетите, тези, които се намират в област Атика, градовете Патра, Янина, Ханя, и на остров Керкира, функционират в рамките само на един град, докато останалите са се разпрострели в по два до шест града. Така например Солунският университет „Аристотел” има 40 катедри в 3 града, Тракийският университет „Демокрит” - 20 катедри в 4 града, Егейският университет - 17 катедри в 6 града, Критският университет - 17 катедри в 2 града, а Тесалийският университет - 16 катедри в 4 града.

При техническите колежи има катедри, които наистина са разпръснати в цялата страна. При това към много от тях младежите не проявяват никакъв интерес. Впечатляващото е, че човек може да намери някои от катедрите в 10 различни града и съответните учебни заведения. Така например може да се открие катедра по:

Медицина за подготовка на медицински сестри: в Атина, Солун, Патра, Лариса, Ламия, Янина, Дидимотихо, Ираклио.

Счетоводство: в Солун, Пирея, Патра, Лариса, Ираклио, Кавала, Козани, Халкида, Серес, Месолонги, Превеза.

Електротехника: в Ламия, Халкида, Козани, Кавала, Ираклио, Лариса, Патра, Пирея.

Фирмено управление: в Атина, Пирея, Патра, Лариса, Ираклио, Кавала, Козани, Халкида, Серес.

Припокриващи се учебни дисциплини

Както в университетите, така и в техническите колежи, има катедри, които предлагат припокриващи се дисциплини, така че в крайна сметка човек трудно може да ги различи. Така например:

- Има катедра по лесовъдство, опазване на околната среда и управление на природните ресурси в Тракийския Университет „Демокрит”, катедра по лесовъдство и околна среда в Солунския Университет „Аристотел”, но и катедра по управление на околната среда и природните ресурси в Университета на Западна Гърция.

- Има катедра по политология в Критския Университет, катедра по политология и международни отношения в Пелопонеския Университет, катедра по политология и история в Университета „Пандио”, катедра по политология и публична администрация в Атинския Университет, както и катедра по политология в Солунския Университет „Аристотел”.

- Има катедра по администрация и бизнес в Гръцкия Отворен Университет, катедра по индустриална администрация в Университета в Пирея, както и катедра по управление на фирми за земеделски продукти в Университета на Западна Гърция.

- Също така има висши учебни заведения, които разполагат с катедри „близнаци”, т. е. такива, които предлагат еднакви учебни дисциплини, но в различни градове.

25 катедри на ръба

Миналата година министерството на образованието заличи от регистъра 25 катедри, тъй като сметна, че за тях няма интерес от страна на кандидат-студентите. Тази година бе решено те да бъдат отново включени в регистрите, въпреки че не е имало никаква промяна по отношение на търсенето. Тези катедри биха могли спокойно да бъдат заличени от „картата” на висшето образование в Гърция.

Мнението на ректорите

Според Томас Сфикопулос, заместник-ректор на Атинския Университет, „дискусията за реорганизацията на факултетите се води и вътре в университетите, но все още няма цялостни и окончателни решения. Има факултети, които могат да се преобразуват, и някои катедри да се прехвърлят към определени факултети. Но тези процеси са изключително трудни, тъй като се поставят въпроси за историята на висшето учебно заведение, за преразпределянето на имуществото на университетите, както и за преместването на хора. Всичко това, разбира се, ще има и своята финансова стойност. С други думи, става въпрос за една много трудно начинание, което трябва да бъде разгледано главно от самите университети, тъй като Агенцията за осигуряване на качество в университетите не може да има мнение за всеки университет поотделно”.

От своя страна Парис Царцас, ректор на Егейския Университет заявява, че „този въпрос не може да напредне, ако преди това не бъде извършено сериозно проучване. Трябва да бъде съставена комисия, която да проучи въпроса и то не само за регионалните, но и за централните висши учебни заведения. И то защото регионалните университети имат добри постижения и спомагат за регионалното развитие, което е отчетено при всички международни оценявания. Освен това регионалните университети не струват повече от централните, както някои твърдят. Затова дискусията трябва да бъде широка и да гледа далеч напред в бъдещето”.