Галерия

1

Древни гърци до Караискакис, до тях Велухиотис, заедно с Международния Валутен Фонд, меморандуми, Меркел и Папандреу. До тях марширува поп Илиас с АТВ-то си по време на двудневните стачни действия през юни, заедно с “Възмутените” и демонстрантите на площад Синтагма. Снимката му върху АТВ-то, облечен в расо, развяващо се при увеличаването на скоростта, на фона на силите за сигурност, обиколи интернет и новинарските агенции.

61-годишният поп Илиас, със светското име Илиас Констандопулос, работи в храма “Пророк Илия” - Ахарнес. От там тръгва за митингите в центъра на Атина. «Народът да излезе навън, на улицата, да се запита ще има ли внучето му работа или ще стане пак емигрант», казва той. И то има семейство с три деца. Току цитира поета Костис Паламас: «Дължим на тези, които са дошли, отминали, на тези, които ще дойдат, ще отминат. Наши съдници ще бъдат неродените и мъртвите». 

През 1991 г., до една малка църквичка от 8-и век, «на едно място, покрито с костите на герои, камъни и тръни, построихме църквата “Пророк Илия” с доброволния труд на майсторите», разказва поп Илиас. Бил е каменар, преди да стане свещеник. Представя поколението си по следния начин: «Традицията казва, че сме потомци на Папафлесас (герой от гръцкото освободително движение). Арис Велухиотис беше казал, че без Папафлесас нямаше да го има въстанието от 1821». Работил е като ваксаджия, строител, и през 1979 г. отива в Саудитска Арабия да работи. Свещеник става през 1979 г. «за християнството, което е непрекъсната революция”. 

Гърция навсякъде

Определя се като любител на древността, анализира думите, историята на света и навсякъде открива Гърция. «Скъпа моя непозната», казва той, «историята се пише от статуите, от камъните, които оставят следите си по земята. И когато камъните говорят, хиляди мълчат. Можем ли да оспорим Аполон Епикурееца, статуята на Аркадците, свещената планина Менало на бог Панас? Цивилизацията на древните гърци е коренът, потокът на живота, и Елада, не Greece, е камък на слънцето». Поп Илиас обяснява, че отива на митингите, където хората заедно искат «да не се разпродаде Гърция”. Той призовава «Възмутените» да продължат: «Край на възмущението, напред към революция». Лозунгът, който предлага, е «огън и меч за тези, които скланят глава». Що се отнася до маскираните и инцидентите, казва, че са «от системата, пръдльовци». Говори открито, използва цитати от Караискакис, когото «възражда», за да направи паралел с днешната ситуация и да заклейми онези, които според него обслужват чужди интереси: «Αми Караискакис за политици като Маврокордатос и Колетис какво е казвал? Че турчинът и п… колкото го галиш, толкова надига глава». Поп Илиас говори за Европейския Съюз, меморандума, Ангела Меркел, западняците от Международния Валутен Фонд. Има една книга на Димитрис Фотиадис, с прегъната страница 80, където пише за процеса на Колокотронис. Отваря скоба, за да каже, че са го «хвърлили в затвора Армансберг, Масон, Мауер, Маврокордатос и Колетис» и я затваря, искайки непременно да прочете на глас цитата от страница 80: «Напразно се мъчиш да ги подхванеш с добро. Баварците винаги са идвали в нашите земи с надеждата да ги направят своя колония. За да успеят, трябваше да поставят гърците на колене с терор. Не можеха да те оставят теб, Колокотронис. От теб трябваше да започнат». 

Спомня си за духовния си баща, както нарича отец Анипомонос, или Арис Велухиотис (герой от гръцката съпротива, член на Гръцката Комунистическа Партия). Запознал се с него в Манастира Агатонос, където живял 12 години. За отец Анипомонос казва: «На всеки 500 години се раждат такива мъже. Когато загинал славеите спрели да пеят». Помни още една фраза на отец Анипомонос: «Той казваше: Ако извадиш пистолета на душата и тялото трябва да стреляш. Ако не - го пускаш...». Питат го какво мисли за социализма. Отговаря веднага: «Вярвам в борбата на класите на Изократ.  “Демокрацийо, как те изнасилваме всеки ден и не ти плащаме за изцапаните чаршафи”. И Маркс се е опрял на древните гърци...». 

«Браво на Курублис»

Не казва за мнозина на добър час. Казва го за композитора Микис Теодоракис - «защо да не се съглася с Микис? Пречи ли, че е патриот?». Казва го и за депутата, вече независим, Панайотис Курублис - «Искам да го поздравя, че надигна глас. Браво, Курублис. Твоето “не” (на меморандума) има стойност. Това е Гърция». И обратно, използва тежки изрази спрямо «Папандреувците, с изключение на Андреас. “Тогава гражданската война и кипърския проблем се свързваха със стария и сега още една трагедия с Георгиос (днешния премиер)...”». 

Запитан дали е националист, чак подскача. «Мразя национализма. Патриот съм». Вярва, че е време за всеобщо надигане. «Дори и Обама каза на Меркел “внимавай, да не се надигнат гърците”». Настоява, че трябва да се поиска свикване на ново Народно Събрание в Троизина (градчето, където е било свикано първото Народно Събрание след освобождението на Гърция от турско робство), също така конфискация на имуществото на депутатите, гласували за меморандумите и на които трябва да се наложи наказание да залесят всички изгорени планини, но и да се намали броят на депутатите на 151. Във всеки случай, предупреждава, че «онова, за което ще сме виновни ние е, ако се ядем помежду си. Помагай, Богородице. Не на раздора...». 

Дрезгав глас, тежки приказки. В паузите пее песни на Василис Папаконстантину. Казва, че въпреки 61-та си години чувства сърцето си като на 25-годишен. И добавя: «който се бои от смъртта, умира всеки ден». 

«Германците са длъжни на нас, ние не им дължим нищо»