Галерия

1

Християнският пост е доброволно телесно въздържание, чиято цел е да обнови духовният живот на вярващия. В основата на поста е въздържанието от храна, а не изнемогата на тялото, затова всеки, който се подлага на пост трябва да прецени своите сили, подготовка и готовност да пости. Ако си направим труда да преброим колко са постните дни в годината, ще установим, че са над 200. Сега, когато сме пред прага на Великден и по време на Великия пост - най-дългият, който продължава до Възкресение, е уместно да си припомним някои характеристики, които правят поста част не само от християнската вяра, но и от културните ни традиции. Не на последно място, постите се спазват и от хора, които не са религиозни, чиито мотиви са разтоварване на организма в търсене на здравословен ефект. Във времена, в които храната ни става все по-изкуствена и животът по-застоял, постът намира място в живота на съвременния човек.

Най-общи правила за поста

Като всеки друг специален хринителен режим и постенето има своите правила, които е добре да знаем и да спазваме. Християнският пост има и своите духовни изисквания, което го прави повече от обикновена диета.

1.  Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.

2. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.

3. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.

4. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.

5. При постите съществуват шест степени на строгост:

•  всичко, освен месо (Месни заговезни);
• вкусване на риба;
• гореща храна с растително масло;
• гореща храна без мазнина;
• студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
• пълно въздържане от храна.

В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник. Безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.) се считат за постни храни.

7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.

Православните пости биват  две групи, според своята продължителност: еднодневни и многодневни.

Еднодневни пости

Православната църква е наредила специални постни дни през седмицата. Те са:

• всяка сряда - за спомняне предаването на Иисуса Христа на страдания;
• всеки петък - за спомен на самите Му страдания и смърт;
• срещу Богоявление – 5 януари (18 януари стар стил) - за достойно приготвяне за този велик празник;
• на Кръстовден – 14 септември - за спомен на кръстните страдания на Иисуса Христа, и
• в деня на Отсичане главата на св. Иоан – 29 август (11 септември стар стил).

Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия.

Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен. Такъв доброволен пост е тримеренето — първите три дни от многодневния Велик пост се прекарват в пълно въздържание. Той се спазва от онези, които желаят и могат да го издържат.

Многодневни пости

Многодневните пости в Православната църква са четири:

• Велик пост или Света Четиридесетница
• Петров пост - от Първата неделя след Петдесетница до Петровден (29 юни)
• Богородичен пост - от 1 август до 14 август
• Рождественски пост или Филипов пост.

Велик пост или Света Четиридесетница  е най-строг и най-продължителен. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.

За да преминем към здравните аспекти на постенето ще спомена, че съвременните диетолози смятат, че периодът от 40 дни на Великия пост не е избран никак случайно. Освен своите религиозни подбуди, за този период тялото възстановява своя нормален баланс между киселинност и алкалност, особено след края на зимния период, през който консумираме много месни продукти, по-малко плодове и зеленчуци (особено в миналото) и водим още по-застоял начин на живот.

Здраве и пост

В нашата традиция постите представляват лишение от месо, мляко и млечни продукти, яйца, риба, алкохол, въздържание от плътски удоволствия. Тъй като по време на постите изключваме белтъчините от животински произход, за да не нарушаваме баланса на организма, трябва да ги заместим с витамини, микроелементи, белтъчини и въглехидрати от растителен произход. По време на пости обикновено разрешените храни са основно от растителен произход – плодове и зеленчуци, тестени изделия, всичко, за което можете да се сетите и което не е от животински произход.

В идеята на поста има много чисто рационални елементи, свързани със здравословното хранене и пречистването на организма. Подобни периоди на ограничение присъстват в обичаите на много народи и религии по света. Според съвременната диетология православните пости са разумно организирана система, основана на годишния кръговрат. Положителните страни на постенето следва да се използват разумно. Постенето не бива да е продължително. Не се препоръчва в ранна детска възраст и при някои стомашно-чревни заболявания. За да не се изтощава твърде много тялото по време на дългите коледни и великденски пости, църквата е предвидила дни, в които е разрешена консумацията на риба. А освен това всеки пост приключва с празник, на който по-обилната и разнообразна храна възстановява и подсилва организма.

Съвременната медицина препоръчва редуването на консумацията на постна и блажна храна, защото признава ползите за човешкия организъм както от постенето, така и от консумацията на мляко, сирене, яйца, месо, които доставят на организма аминокиселини. Ползите от правилно и внимателно проведените пости също са много: повишеният прием на зеленчуци и плодове (богати на пектин, целулоза и антиоксиданти) спомага за изхвърлянето на токсините, облекчава дейността на храносмилателния тракт, ендокринната и сърдечно-съдовата система. Намаляват се нивата на лошия холестерол, метаболизмът се засилва.

Постенето действа имуностимулиращо, подобрява съня, дейността на сетивата, подобрява паметта. Неслучайно се препоръчва ядене на постна храна при много сърдечно-съдови и белодробни здравословни проблеми.

Типичната за постите по-безсолна храна влияе отлично на бъбреците и отделителната система. Напълно възможно е по време на пости да се редуцира теглото в зависимост от хранителния режим.

Рисковете от постите диетолозите виждат единствено в продължителното им прилагане. Въпреки тяхното изключване от храненето по време на пост, не трябва да се подценява значимостта на месото и млякото. Отсъствието на животински протеини лишава организма от незаменими аминокиселини, желязо и калций. Известно е, че растителните белтъчини не са така пълноценни както животинските, желязото и калцият пък се срещат в растителните храни само в неусвоими от организма съединения. Напълно липсва в растенията витамин В12, който е важен фактор в кръвообразуването. Затова дългите великденски и коледни пости трябва да се предприемат само от напълно здрави хора. Малките деца, подрастващите, много възрастните хора, бременните и кърмещите жени, хронично болните и претърпелите тежко заболяване не бива да постят.

Как да си набавим белтъчини по време на пост?

В белтъците на животинските храни се съдържат повече незаменими (есенциални) аминокиселини, отколкото в тези на растителните продукти и затова често са предпочитани за употреба. По време на пост обаче е добре да си спомните, че съществува възможност да си доставите всички необходими ви протеини и без да прибягвате до консумация на животинска храна, а като заместите месото с продукти, доставящи белтъчини от друг произход. За целта може да се използват варива - боб, грах, леща. Те са най-добрият заместител, тъй като съдържат белтъци в най-голяма степен. Хлябът също е източник на белтък, както и соята, от която има различни полуфабрикати. От соевите продукти най-познати са соевото сирене/кашкавал – тофу, соевото мляко, кълновете, соевата кайма. Като заместители могат да се използват още ориз, булгур/пшеница/, гъби, нахут, авокадо, всякакви видове кълнове и ядки – орехи, бадеми, лешници, тиквено и слънчогледово семе. Разнообразието е голямо, а оттук и възможните комбинации и рецепти са многобройни. Покълналите семена можете да намерите както в диетични магазини, така и да си приготвите самостоятелно вкъщи, а те са много важни през този период, защото чрез тях доставяте на организма си витамини в по-големи количества от група В.

От казаното дотук следва, че доставянето на основните аминокиселини в организма може да става и чрез растителна храна. По време на пости има и още една възможност за доставяне на белтъчини, от която можете да се възползвате, ако въпреки всичко не можете изцяло да се доверите на многообразието на растителни храни, а именно: ако все нещо не ви достига – не пропускайте да хапнете малко риба в позволените дни или си пригответе голяма вкусна салата с октопод и миди.

Независимо дали постите от религиозни причини или използвате времето на поста за да разтоварите организма си, а защо не и да редуцирате теглото си, то здравословните ефекти са безспорни. Макар и да не съм вярващ, ще добавя, че елементът на смирение със себе и света, пък и прошка, биха изпълнили поста с по-голямо значение за нас самите. Здравето на духа ни е не по-малко важно от телесното. Освен с изкуствена храна, всекидневието ни е изпълнено и с много напрежение и стрес. Можем да използваме времето за поста още по-смислено и пълноценно, ако се погрижим цялостно за себе си.