Православните постят над 200 дни в годината

11 Април 2014 / 08:04:25 Иван Петков

2131 прочитания

Християнският пост е доброволно телесно въздържание, чиято цел е да обнови духовният живот на вярващия. В основата на поста е въздържанието от храна, а не изнемогата на тялото, затова всеки, който се подлага на пост трябва да прецени своите сили, подготовка и готовност да пости. Ако си направим труда да преброим колко са постните дни в годината, ще установим, че са над 200. Сега, когато сме пред прага на Великден и по време на Великия пост - най-дългият, който продължава до Възкресение, е уместно да си припомним някои характеристики, които правят поста част не само от християнската вяра, но и от културните ни традиции. Не на последно място, постите се спазват и от хора, които не са религиозни, чиито мотиви са разтоварване на организма в търсене на здравословен ефект. Във времена, в които храната ни става все по-изкуствена и животът по-застоял, постът намира място в живота на съвременния човек.

Най-общи правила за поста

Като всеки друг специален хринителен режим и постенето има своите правила, които е добре да знаем и да спазваме. Християнският пост има и своите духовни изисквания, което го прави повече от обикновена диета.

1. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.

2. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.

3. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.

4. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.

5. При постите съществуват шест степени на строгост:

всичко, освен месо (Месни заговезни);
вкусване на риба;
гореща храна с растително масло;
гореща храна без мазнина;
студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
пълно въздържане от храна.

В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник. Безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.) се считат за постни храни.

7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.

Православните пости биват две групи, според своята продължителност: еднодневни и многодневни.

Еднодневни пости

Православната църква е наредила специални постни дни през седмицата. Те са:

всяка сряда - за спомняне предаването на Иисуса Христа на страдания;
всеки петък - за спомен на самите Му страдания и смърт;
срещу Богоявление – 5 януари (18 януари стар стил) - за достойно приготвяне за този велик празник;
на Кръстовден – 14 септември - за спомен на кръстните страдания на Иисуса Христа, и
в деня на Отсичане главата на св. Иоан – 29 август (11 септември стар стил).

Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия.

Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен. Такъв доброволен пост е тримеренето — първите три дни от многодневния Велик пост се прекарват в пълно въздържание. Той се спазва от онези, които желаят и могат да го издържат.

Многодневни пости

Многодневните пости в Православната църква са четири:

Велик пост или Света Четиридесетница
Петров пост - от Първата неделя след Петдесетница до Петровден (29 юни)
Богородичен пост - от 1 август до 14 август
Рождественски пост или Филипов пост.

Велик пост или Света Четиридесетница е най-строг и най-продължителен. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.

За да преминем към здравните аспекти на постенето ще спомена, че съвременните диетолози смятат, че периодът от 40 дни на Великия пост не е избран никак случайно. Освен своите религиозни подбуди, за този период тялото възстановява своя нормален баланс между киселинност и алкалност, особено след края на зимния период, през който консумираме много месни продукти, по-малко плодове и зеленчуци (особено в миналото) и водим още по-застоял начин на живот.

Здраве и пост