Галерия

1

Изграждането на предприемачески умения е един от най-големите пропуски на модерната образователна система. Около това заключение се обединиха участниците в тазгодишния бизнес форум посветен на връзката на образованието, иновациите и нуждите на реалната икономика, който се проведе тази седмица в Атина. Парадоксът, който се наблюдава в много европейски страни днес е, че високо образовани млади хора остават извън трудовия пазар.

Според проучване на института McKensey 46% от бизнес лидерите казват, че липсва предприемачески талант в младите хора. Според данните на същия институт, ако тази тенденция продължи до 2020 в света ще има 20 милиона излишък от неспециализирани трудови кадри и дефицит от около 40 милиона специалисти в различни сфери.

Каролин Дженър, която е изпълнителен директор на JA-YE (Junior Achievment Young Enterprise) Europe подчерта, че само през последните 10 години в Европа се е засилило вниманието към развитието на преприемчаеските качества на младите хора. Темите свързани с развитието и конкурентоспособността имат по-голям приоритет в последно време. Въпреки това по-малко от 7% от учениците в класните стаи в Европа днес имат достъп до този вид образование. “Бизнес лидерите, които сме анкетирали казват, че предприемаческите умения са тези, които най-много липсват в млади специалисти”, подчертава Дженър.

“Младите хора са изключително заинтересуват да бъдат самостоятелни, когато са тиинейджъри. Образователната система трябва да капитализира от това”. Дженър е на мнение, че младите хора трябва да бъдат изложени на ефекта на реалната бизнес среда още по време на тяхното ранно образование. Активното участие на младежите в подобни проекти и трудовият им опит в реална стопанска среда ще им даде нужната ориентация за света след завършването на образователния процес. Теоретичните знания, които младите хора трупат трябва да са пряко свързани с развиването на конкретни умения, които ще им помогнат на по-късен етап да се реализират на пазара на труда или самите те да станат предприемачи.

Антони Салсито, който е вицепрезидент на Worldwide Public Sector Education в Microsoft вижда три основни тенденции, които трябва да променят образователния процес. Първата е по-дълбока връзка между нуждите на реалната икономика с преподавания в училищата материал. Инвестициите в образованието имат висока възвращаемост в дългосрочен план и на тях трябва да се обърне специално внимание. Microsoft е създал специализираната програма ITL Research (Innovation Teaching Research), за да подпомогне трансформацията на учебните практики в широк кръг от държави. Институтът изследва влиянието на тези промени, както и резултатите от промяната на образователния процес на учениците. Салисто посочи Сингапур като успешен пример за район, в който са направени инвестиции в стратегически направления в образованието и са донесли високи резултати за икономически ръст на региона.

Втората тенденция, която трябва да се интегрира в образователния процес на публичното обучение е използването на цифровите технологии. Те трябва да са станат част от образователния процес, за да може учениците да бъдат бъдат привлечени от преподавания материал. “Учениците вече учат без учителите”, отбелязва Антони Салсито. Той подчертава, че класните стаи, които трябва да са инкубатор на знанията не са се променили по никакъв начин в последните сто години. В същото време заобикалящата ни среда е коренно различна. Създаденият дисбаланс действа отрицателно на мотивацията както на младите хора, така и на преподавателите. На трето място идва взаимодействието между преподавателите от различни държави, което може да обогати образователните програми. Салисто е категоричен, че образователният процес в днешно време се разпростира далеч извън класната стая. Интерактивните методи на преподаване и съдействието между образователните заведения в различни краища на света може да обогати знанията на учениците и да разшири техните хоризонти. Това може да стане с помощта на новите технологии, без да е необходимо да се инвестират огромни средства в този процес.  

“Технологията не е сребърен куршум за проблемите в образованието. Тя трябва да е подпомагащо средство на педагогията”, каза Джо Байл, която е отговорна за образованието и обществото към британското посолство. Тя също говори за нуждите да се промени системата, която да приспособява младите хора към глобализацията на света. Байл е категорична, че образователната система днес трябва да се съсредоточи върху създаването на пакет от практически умения в младежта, като поддържа и подхранва креативното мислене, езиковата култура и предприемаческия дух. Средното и висшето образование в повечето страни не отговарят на съвременните тенденции на развитие. Частните и държавни институции трябва да обърнат внимание на тези разлики, за да се избегне по-дълбока криза в световния трудов пазар, казват специалистите.