Галерия

2

1

В Гърция летният сезон е най-наситен с пътно-транспортни произшествия. Всяка година страната плаща кръвен данък на асфалта с хиляди жертви. Немалко участници в движението пък успяват да се спасят, но прекарват останалата част от живота си в инвалидна количка. За причините, които предизвикват многото катастрофи по гръцките пътища и начините за тяхното намаляване GRReporter разковаря с Тасос Маркуизос, известен като Яверис – легендарния гръцки рали шофьор, който посвещава голяма част от времето си в лекции за безопасността на движението и какво трябва да промени в себе си всеки човек по отделно, за да я достигне.

Кои са основните проблеми, които отчитате в поведението на шофьорите?

Проблемът е един-единствен. В Гърция, както и в повечето страни, ако попиташ от най-отговорния до най-безотговорния шофьор или пешеходец кои са причините за пътно-транспортните произшествия, които впрочем се споделят и от КАТ отговорите са високата скорост, преминаването на червено, неспирането на знак Стоп, шофирането след прием на алкохол, изпреварването на завой без видимост, карането на мотоциклет без каска и т.н. Това е погрешно.

Това не са причини, а симптоми. Причината е в безразсъдието, защото само един неразумен човек преминава на червено, кара в пияно състояние и убива семейството и самия себе си. Когато не поставяш правилната диагноза, която е глупостта и следователно трябва да образоваш, информираш, направиш съпричастни хората и да събудиш тяхната съвест, а се опитваш да разрешиш проблема с откъслечни мерки за симптомите на проблема не само не го разрешаваш, но и допринасяш за неговото прикриване. Това е като да те боли стомаха и да не отидеш на лекар, а да пиеш едно обезболяващо хапче. То намалява болката, но след пет часа тя се появява отново. Това продължава, а лекарството не само помага временно, но и прикрива причината, която е ракът.

Същото нещо важи и за катастрофите. Ако системата, гражданите и държавата не разберат, че нямаме достатъчно изразена съвест за най-важните и ценни неща, които са нашият живот, семейство и деца и повтарят същите грешки всеки ден, само защото са свикнали така достигаме до хроничната глупост, за която вече споменах. Следователно трябва да обявим война на тази глупост. И тя може да бъде преборена само чрез обучението на ума.

В какво може да се състои това обучение?

Решенията са много прости. Първото е пробуждането на съзнанието на хората, да ги направим съпричастни към проблема чрез обучение и информиране. Това можем да го постигнем днес с нашите деца в дома и чрез медиите. Може да стане с показването на шокиращи видеоспотове, на които всеки човек може да види как най-ценното нещо – човешкият живот може да се загуби от едно недомислено действие. Че това може да засегне неговия дом и семейство по най-трагичния начин с един ковчег или инвалидна количка. Да се виждат резултатите от грешките на видеоматериали, които бяха показани в западна Европа през последните 40 години и доведоха до впечатлително намаление на пътно-транспортните произшествия. Особено в северна Европа и страни като Швеция и Финландия те намаляха в процент над 95 на сто. Средно за Европа намалението е в рамките на 50 на сто, а в Гърция продължава да има увеличение от 60 на сто. Разбирате, че първото, което страната трябва да направи е да въведе успешните методи за повишаването на вниманието на хората. Децата също трябва да гледат тези видеоматериали, но най-вече техните родители, за да могат да станат добри примери за тях. Защото възпитанието става вкъщи и после се предполага, че продължава и усъвършенства в училището. Там също липсват подходящо обучени учители и педагози, които да обучават учениците както биха го направили със своите деца.  

Следващото решение са добрите пътища. Държавата трябва да построи такива пътища, които да „прощават” грешките на шофьорите и да ги предпазват. В много случаи катастрофите се причиняват от грешни движения, а не от агресивността на водачите. Ако например на пътя Коринт – Патра, който е много опасен и няма предпазна мантинела по средата направя грешката да навляза в отсрещното платно ще ви убия. Същото важи и за пътищата в градовете. Трябва да се построят всички необходими детелини, кръстовища и да се постави всичко, което помага на хората да се предпазват един от друг.

На трето място е полицейското присъствие. Законът трябва да е на мястото си и да предпазва водачите от малкото останали хора с лошо поведение по пътищата, т.е. с утрешните убийци. За съжаление законът в Гърция важи за всички водачи, защото всички са лоши шофьори и хора. Наричам ги така, защото един човек, който преминава на червен светофар не може да е добър. Така законът засяга включително и полицаите, които не носят предпазни колани в патрулките, завиват неправилно, правят нарушения на правилника, без да се страхуват, че някой ще им наложи глоби, защото самите те са представители на закона. Обучението, за което ви казах трябва да се прилага и на тях. Младежите, които се дипломират в полицейските училища и обличат униформи трябва да са наясно, че изпълняват една обществена задача и хората, с които ще се сблъскат са техните братя и бащи. А водачите от своя страна трябва да помнят, че младият полицай, който ги спира е тяхното дете и то се опитва да спаси техния живот, а не да им казват „знаеш ли кой съм аз”. Това е познатата до болка гръцка арогантност, която е породена от липсата на култура.

Това е според мен начинът за справяне с проблема по организиран и координиран начин. За целта е нужно политическо решение. Държавата да определи като основен национален въпрос факта, че умират толкова млади хора по почти геноциден начин. Казвам това, защото в рамките на 50 години 120 хиляди гърци са загубили живота си, 300 хиляди са станали инвалиди и 2 милиона са били ранени при пътни катастрофи. 85 на сто от тези хора са на възраст под 35 години. Това означава, че губим хора в най-продуктивна и най-репродуктивна възраст. Те не са имали деца, няма да имат внуци и правнуци и това е геноцид. Един човек на 25 години, който умира при катастрофа няма да има деца, следователно генеалогичното му дърво спира в същия този момент.

Всяка година от катастрофите, от неправилното движение по пътищата, от намалението на туристическия поток, заради предупрежденията, че в Гърция стават много катастрофи се губят 25 – 30 хиляди души. Всички те струват около 15 милиарда евро годишно. Това е три пъти държавният дефицит на страната. Ако държавата можеше да си даде сметка колко млади хора, които няма да създадат поколение си отиват безвъзвратно и, че ако можехме да избегнем тази сума бихме могли да излезем от надзора на Международния валутен фонд може би щеше да реши да се справи с проблема.

Къде се случват повечето катастрофи в Гърция?

По магистралите се случват само 3 на сто от произшествията. Повечето се случват в градовете и кварталите със скорости по-ниски от 40 километра в час. 88 на сто от жертвите губят живота си на разстояние 15 километра от дома си.

Скоростта от 50 километра в час може да не е висока, но когато по правилник са нужни 10 метра за да спреш и ако пред теб изскочи едно дете ще го смажеш трябва да се движиш със скорост не повече от 30 километра в час. При тази скорост са нужни 5 метра, за да спреш, но при 60 километра са ти нужни 20 метра. Следователно, когато преминаваме покрай училище не трябва да се движим с повече от 10 километра в час, защото детето, което играе в двора е нашето дете. Затова ви казах, че е въпрос на съвест.

Съветът, който смятам за най-важен и давам на всички свои лекции, въпреки че хората често очакват от мен да им кажа някакъв трик, за да избегнат даден удар, като че ли колата е кенгуру е следният: Искам всеки човек, който сутрин излиза от дома си, за да отиде на работа да не затвори вратата зад себе си за няколко секунди, да се разходи умствено из дома си и да си помисли колко прегръдки ще го очакват следобяд. Нужен ли е по-голям стимул от този, за да се завърнеш? Не е въпрос на водаческа способност, а на логика и социална съвест.

Имате ли надежда, че тази промяна може да настъпи?

Не, не виждам светлина в тунела, защото в тези времена хората не обръщат внимание на важните неща, а на маловажните, каквото е портфейлът ни.

Важни са децата ни, а една от основните грешки, които правим е свързана точно с тях. Когато едно дете на 18 години вземе свидетелство за правоуправление, независимо дали баща му е дал рушвет за него, следователно е съучастник в катастрофата, която ще причини утре или вдругиден, веднага му дава старата кола, „за да се научи да катастрофира”. Скоростта, при която едно дете може да се озове в инвалидна количка е 5 километра в час. Една стара кола няма никакви възможности за активна или пасивна безопасност и един родител би загубил детето си само срещу 4 евро на ден. Толкова струва един нов автомобил, който фирмите продават с безлихвени вноски. Дали пък не сме престъпници?

Аз имам право да говоря за тези неща, защото съм направил същите грешки. Затова се опитвам всячески да изкрещя във всички посоки. Чувствам се задължен като човек, в съчетание с опита си като шофьор на ралита. Имам три деца, които също карат професионално и са от най-бързите в Гърция. Страхуваме се, когато караме по пътищата. Това трябва да стане пример за неразумните обикновени граждани, които заявяват, че са безстрашни, следователно непобедими, следователно глупави.