Галерия

1

Двадесет и четири часа след тежките сблъсъци между демонстранти и размирници с качулки на площада пред гръцкия парламент в Атина, битката за това кой ги е причинил и кой се крие под качулките продължава в пленарната зала.

Комунистическата партия, чийто синдикат ПАМЕ и през двата дни на стачката беше създал една човешка верига, с цел да защити мирния характер на протестното шествие обвини лявата и в някои случаи крайнолява коалиция СИРИЗА, че подкрепя действията на младежите, които по време на всяко протестно шествие винаги успяват да се проврат между демонстрантите и да причинят разруха и насилие.

Този спор не е нов. Той е тема номер едно след всяко масивно протестно или стачно шествие, чийто край винаги се отбелязва с подобни разрушителни действия. Причината, поради която СИРИЗА става обект на остри нападки, че подкрепя дейността на младежите с качулки е честият отказ на партията да осъди техните действия. Според някои коментатори не всички от тях са анархисти. Те казват, че има и крайнодесни, които участват в тези групи. Нерядко се чуват и гласове, които твърдят, че всъщност става дума за полицаи, които се дегизират по този начин с единствена цел да прекъснат протестите и да принудят участниците в тях да се оттеглят.

Независимо от всичко това обаче вчера Гърция бе смаяна от жестокостта, с която се конфронтираха протестиращите привърженици на гръцката Комунистическа партия и около 400 младежи с качулки. GRReporter се обърна към двама репортери в гръцки медии, които имат голям опит в отразяването на социални протести. Ето какво разказаха те за вчерашните сблъсъци, които донесоха със себе си спомени за подобни конфронтации от преди няколко десетилетия.

 „Малко преди 15:00 нашият екип се намираше пред паметника на Незнайния воин. Пред нас беше веригата от членове на синдиката ПАМЕ, която обграждаше всички протестиращи, за да ги предпази, както прави на всички протести. В един момент чухме пукот от малки бомбички от района пред хотел „Мегали Вретания”, откъдето започна да се вдига дим. Придвижих се към кръстовището на булевард Василисис Софияс и улиците Панепистимиу и крал Георгиос 1-ви и изведнъж видях пред себе си две големи групи от около 400-500 младежи с качулки, каски и покрити лица, които хвърляха камъни, бомби Молотов, фишеци и димки срещу демонстрантите и охраната на ПАМЕ.

Синдикалистите веднага сформираха 2-3 предпазни редици, както правят винаги по време на подобни събития, а техните противници нахлуха каските си. Тогава бе направен един последен опит епизодът да приключи с това. Но нападението на анархистите, които се намираха в долната страна на площад Синтагма беше толкова силно, че събитията не можеха да спрат своя ход. От 15:00 и през следващите около 40 минути станахме свидетели на изключително жестоки сблъсъци между двете групи, не бяхме виждали подобни от много години. Схватката излъчваше една силна омраза, която не можех да си обясня в конкретния момент. На практика в началото дори не можехме да разберем какво точно се случваше.

Младежите с качулките викаха към протестиращите от ПАМЕ: „Вие охранявате парламента”, а от другата страна крещяха лозунги като: „вие сте доносници с качулки”. От този момент нататък „проговориха” начупените мраморни плочи и ръкохватните битки. Само от щастливо стечение на обстоятелствата нямахме повече жертви, освен човека, който почина от сърдечен удар. Виждах около себе си как се чупеха главите на хората от парчетата мрамор, които младежите с качулки хвърляха срещу тях. Битките бяха ожесточени, видях как хвърляха хора от тротоара към площада от височина 4-5 метра. Други пък ги притиснаха от всички страни, за да нямат възможност да избягат и ги биеха без никаква милост. Групи от 5-6 младежи биеха по 1-2 демонстранти.

Едва половин час по-късно един отряд на силите за борба с безредиците дойде от страната на парламента. Демонстрантите от ПАМЕ вече бяха изолирали и отдалечили младежите с качулките към улица Стадиу и в средата на площад Синтагма. Полицаите застана между охраната от ПАМЕ и размирниците и изпръскаха сълзотворен газ срещу тях.

Това, което изживяхме беше страшно. Аз съм журналист от 1993 и досега не бях виждал тези две групи да се сблъскват помежду си с такава омраза. Вчерашните събития ни отведоха в отминали десетилетия, много назад във времето. Моето убеждение е, че някои хора искаха жертви. Поне това пролича от яростта, с която се биеха двете групи.