Галерия

2

1

Разликата между нелегалната и законната контролируема имиграция подчерта депутатът и бивш министър от Нова демокрация Еврипидис Стилианидис. Според него проблемът с нелегалните имигранти е общоевропейски, но „за съжаление това стана ясно след разполагането на силите на Frontex на границата с Турция. Досега никое гръцко правителство не успя да принуди Европа да обърне внимание на източната гръцка граница, която е външна граница на Европейския съюз”. Според него Гърция е показала своята хуманност, като предлага безплатно здравеопазване и образование на децата на имигрантите. Еврипидис Стилианидис каза, че Гърция е загубила 25 милиарда евро от търговията на черно и подчерта нуждата от ограничение на имиграцията. „Всеки ден цяло едно село прекосява границата в Еврос и не знаем къде отиват тези хора. Не ми харесва те да изпълват гетата в Атина и Солун, нито пък да продават наркотици около площад Омония”. Според депутата държавата трябва да организира уроци за езика, обичаите и ценностите за имигрантите, които искат да се интегрират. Той разкритикува правителството за метода на разрешаване на кризата с гладната стачка и не на последно място посочи, че международната общност трябва да предприеме мерки в страните на произход на имигрантите, за да се намали техният приток.

Последният събеседник Димитрис Христопулос се обяви срещу затварянето на границите. Председателят на Гръцкия съюз за правата на човека заяви, че в Гърция съществуват много стереотипи относно имигрантите, „които са невидими за правото и закона, но абсолютно видими за пазара на работа”. Според него повечето от имигрантите не пристигат в Гърция с цел да останат тук, но не могат да я напуснат по силата на регламента „Дъблин 2”. Според него имиграцията е напълно естествен процес и дилемата не може да бъде „нито една легализация или узаконяване на всички. И двете възможности са еднакво погрешни”. Димитрис Христопулос се обяви за регистрирането на всички имигранти като начало, „а това дали един имигрант, който казва, че е палестинец, защото мисли, че така ще получи по-лесно убежище всъщност не е, е второстепенен въпрос”.

В процеса на дискусията бяха обсъдени практически проблеми като трудностите при репатрирането на имигрантите, престъпността, малкият процент на одобрени молби за убежище, продължителните процедури за издаване на свидетелства за пребиваване и дългият им престой в центровете за прием, много от които са предвидени за 40, а са изпълнени с 200 души. Някои от присъстващите заявиха, че имигрантите са нужни на гръцкото общество, други казаха, че тяхното присъствие му вреди. Всички се съгласиха, че е нужно да се разбере реалният брой на имигрантите в страната, но напуснаха залата със същите смесени чувства от преди началото на дискусията.