Галерия

1

Мирните протести в България, които продължиха месец и половина, бяха окървавени в средата на тази седмица. Въпреки това, хората остават непреклонни и отказват да отговорят на провокациите, които могат да провалят основната цел – падането на правителството на Пламен Орешарски, нови демократични избори и постигането на по-голяма прозрачност във властта.

GRReporter потърси за коментар на последните развития анализатора Красен Станчев, който e доктор на философските науки, основател и дългогодишен директор на Института за пазарна икономика. Той определя себе си като продавач на знания в областта на пазарната икономика и през годините е допринесъл значително за популяризирането на принципите на свободната икономика в посткомунистическа България.

Въпреки натоварената си програма, Станчев намери време да отговори на нашите въпроси по Скайп и да даде своите виждания и прогнози за изхода от настоящата кризисна ситуация.

Ексцесиите на мирните протести дойдоха в деня, когато в парламента се обсъждаше акуализацията на бюджета. Какви нужди трябва да покрие заемът от един милиард лева? Има ли алтернативни начини да се покрият бюджетните празнини без допълнителното кредитиране?

Ексцесиите бяха провокирани. Протестите продължиха мирно 40 дни и ситуацията дотогава беше много спокойна. Размириците бяха само една вечер, те не характеризират протеста. Той беше провокиран от няколко неща.

Едното е свикването на извънредното заседание за бюджета, което съвпадна с всекидневните им протести. Второто е поведението на полицията към протестиращите. Третият фактор, който повлия на събитията от сряда беше достъпно оставените подръчни средства, като камъни, павета и други предмети. Познаваме добре района около парламента. Там паветата не могат просто да се извадят с голи ръце, но ето че сега бяха под ръка.

Според мен желанието на хората в парламента беше да се режисира подобна обществена реакция, за да се намери някакво международно осъждане на течащите протести. Това показаха и първите изказвания на председателя на Народното събрание и на лидера на парламентарната група на социалистите.

Освен това няма реална причина да се свиква дейността на три комисии по подобен въпрос в сградата на парламента в момента, когато протестите не отслабват. От първа ръка знам, че обсъждането на подобни проекти не е нужно да се прави в парламента. Намирам за пълна безмислица да се провеждат такива заседания по времето на протести като сегашните в тази сграда.

Конкретно по темата за външния заем трябва да кажа, че бюджета ще бъде натоварен в рамките на това, което определя пакта за стабилност на Европейския съюз. Много е вероятно за тази година дефицитът да достигне 2%. Почти невъзможо е дефицитът да надхвърли 3%, което е нормата определена от Брюксел.

Въпросът обаче е малко по-различен. Основната причина за поправката на бюджета е да се намери отговор на чисто политическото неодобрение на работата на това правителство, като се разширят правителствените разходи. Фискалната дисциплина в България не е случайна. Тя е наложена в резултат на две много сериозни кризи. Едната е 1990 година, другата е 1997 година, много подобни като размер и начин на поведение на гръцката дългова криза в момента.

България все още изплаща вноски по дълга, създаден по времето на комунизма. Всъщност следващата година той ще бъде изплатен. Поради тази причина от 1998 до 2008 година българският бюджет спазва много стриктна финансова дисципилна. Дефицитът в този период никога не е падал под нивото на ръста на БВП. С други думи, ако се очаква икономическият ръст да е 1%, то бюджетът се структурира така че дефицитът в него да не надвишава тази граница.

Това, което се случва тази година обаче е, че златното правило, което сме спазвали досега ще бъде нарушено. Очакваме, че тази година ръстът на икономиката да бъде около 0,5%. Дефицитът обаче ще бъде три пъти по-висок от ръста на икономиката. Това е пълна промяна на философията на управление. Тази промяна за България е много важна и провокира част от недоволството, което стана причина за малко по-радикалните искания на протестиращите. Що се отнася до самия бюджет, той се преизпълнява всяка година.

Аргументите на управляващите да вземат нов заем от един милиард лева са изплащания на задължения към бизнеса. Важно е да отбележим, че техният размер е по-нисък в сравнение с предишни години и това се дължи на факта, че тази година имахме в управление временно служебно правителство. Този тип управления по традиция в България са по-икономични и по-рационални. Хората, които участват в един служебен кабинет по правило не участват на изборите, т.е. нямат допълнителни харчове за предизборния период.

В актуализацията на бюджета се разглежда допълнителното финансиране на суми, които са включени в графата “други разходи” с обещанието, че те ще се обсъдят тогава, когато му дойде времето. Това е като да се подписва празен чек.

Как виждате да се развие ситуацията в близко бъдеще?

Смятам, че много трудно ще бъде понижен градуса на напрежение и по никакъв начин няма да се стигне до разумен изход. Няма споразумение между партиите, които са в парламента за определяне на нова дата за предсрочни избори. Няма и да има скоро. Ще трябва протестите да продължат поне още месец-два преди да падне това правителство.

Наскоро правителствени представители заявиха, че протестите в София били пагубни за икономическата стабилност на страната. Как коментирате това твърдение?

Това е неоснователно. Всички макроикономически показатели са добри, включително и този за ръста на БВП. Дори са по-добри от същия период на миналата година. Разходите, които показват относителен преразход в бюджета са за заплатите на полицията и на другите органи за поддържане на обществения ред.

Протестите продължават вече повече от три месеца. Първо бяха февруарските вълненения, които продължиха приблизително 40 дни, както и сегашните протести. Както разбирате в тази ситуация неизбежно се плащат извънредни възнаграждения. Единственият преразход в бюджета тази година ще е по това перо, няма да има други преразходи в заложената финансова програма. Няма и основание да има.

Проблемите в икономиката не идват от протестите. Трябва да се разгледа причината за проявите на протестите, за да разберем какво пречи на развитието на икономиката.

Протестите започнаха, защото така нареченото мнозинство в парламента се опитва да използва силовите структурни на държавата и по-специално Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), за да наложи икономически интереси в политиката и в стопанството на страната. Това назначение е свързано с влиянието на една конкретна банка, която обслужва руски интереси в България. Политическите назначения от този тип не са едно и две в последните година. Те са може би повече от десет.

Става въпрос за поредица от такива назначения, които показват ясна връзка на управлението с олигархия, което не е точно определение. Става въпрос за група хора, които винаги печелят и винаги са приятели на правителството, което управлява (независимо какъв цвят има то). Това го наричаме приятелски капитализъм или Crony capitalism.

Засега в икономически план най-притеснителен е спадът в чуждестранните инвестиции. Тяхната стойност през първото тримесечие на 2013 е три пъти по-ниска от нивото за същия период миналата година.

На какво се дължи според вас оттеглянето на преките чуждестранни инвестиции от България?

Според мен това е резултат от общата правителствена неефективност, която се вижда в държавното управление в последно време. България остава изключително изгодна страна за инвестиции, както за европейски, така и за други чуждестранни партньори. Рекордът за привличане на преки чуждестранни инвестиции беше през 2008, когато те представляваха 32% от БВП.

През март Емил Кабайнов от СДС се обяви “За” премахване на валутния борд в България. Какво е Вашето мнение по въпроса?

Първо този човек няма представа от икономика и вторo той вече няма никакви представителни функции в своята партия. Трето, няма важна политическа сила, която да започне да демонтира валутния борд открито. Онова, което може да се случи е скритото демонтиране - когато се увеличи бюджетният дефицит и няма начин да се увеличат данъците, за да се изплащат дълговете, тогава може да се говори за премахване на валутния борд, както се случи в Аржентина.

В момента в България системата е много стабилна. Резервът на валутния борд достигна почти сто процента от резерва на централнта банка. С други думи, няма никакви основания за притеснение, освен за нещата, които се случват в политическата сфера. 

При какви обстоятелства смятате, че ще е подходящо България да влезе в еврозоната и да приеме еврото като официална валута?

Когато еврозоната започне да отговаря на същите критерии, които сама е поставила за икономическа стабилност и се спазват в България. В момента има само три страни, които изпълняват всички условия на Европейския съюз и те всичките са извън зоната на еврото. Те са Дания, Швеция и България.

Доколко смятате, че дълговата криза в зоната на еврото и в частност в Гърция засегна България?

Не смятам, че тази криза е проблем на валутата, а на поведението на Европейската централна банка, което от 2009 насам е просто ирационално. Международната финансова криза 2008-2009 година доведе до спад на чуждестранните инвестиции. Преките чуждестранни инвестиции през 2010 бяха осем пъти по-ниски отколкото през 2008. Това е влиянието на кризата. Що се отнася до гръцката криза, смятам че тя няма никакво сериозно влияние върху България поради една проста причина – не Гърция (преносно) дължи пари на България, а обратното. Например, гръцките банки имат интерес България да се развива добре, защото тогава местните клонове ще си изплащат задълженията към гръцките фирми-майки.

България е най-бедната между страните от Европейския съюз...

Това не е вярно. Според последните данни на Европейския статистически институт Евростат най-бедни са румънците.

Най-важното е, че българите са бедни. Първият фалит в модерната история на България е през 1960. След това е 1976, а след него е фалитът през 1990. Този, последният фалит, за който говорим идва на основата на предишните фалити. След това имаме същите хора, които са довели до предишните фалити и продължиха да се опитват да управляват страната до поредния крах през 1997 година. Какво трябва да бъде поведението на рационалните граждани и избиратели в този случай?

Проблемите в здравеопазването и социалната политика са много сериозни. Какво трябва да се направи, за да се подобри устойчиво стандарта на живот в страната и да се повишат пенсиите?

Това може да стане във всички области веднага, ако се промени дизайна на социалната, пенсионната и на здравната системи. За тази година правителствените разходи за тези цели са около 58% от общата стойност на разходите. За да се увеличат разходите в тези области, трябва други сектори да пострадат. Това се изразява в намаляване на финансирането за издръжката на полицията и армията, или за издръжката на публичната администрация, или някое друго перо на бюджета.

Това, което може да се направи, за да се подобри ситуацията в тези области е скритите разходи на гражданите да станат явни. Например в образованието за харченето на 1,5 лева от правителството, гражданите да харчат същата сума за образованието на своите деца. Същото да важи и за здравеопазването – всеки един вносител в системата трябва да знае какво получава срещу дадената сума. Ако вие знае, че 50%  от това, което внасяте е за вас, вие ще знаете с каква сума ще разполагате и ще знаете дали можете да си разрешите бебе в епруветка или ще си осиновите дете. Сега никой не знае къде му отиват вноските.

Кои смятате, че са най-силните сектори на България, които могат да станат двигателя на устойчивото икономическо развитие на страната?

Логистиката, транспорта, туризмът, добивната промишленост и новите технологии с IT-сектора имат най-голям дял в БВП. Най-големите работодатели на България се развиват главно в тези сектори.

Как виждате България след една година?

След една година вече ще действа ново правителство. В следващите избори е изключено да се повтори същия резултат, който получихме през месец май тази година. Тази увереност се крепи на радикализма на сегашното мнозинство, ако можем да го наречем така. Гласоподавателите осъзнават, че поведението, което виждаме в днешните управляващи е продължение на поведението на предишната власт.