Галерия

1

Мирните протести в България, които продължиха месец и половина, бяха окървавени в средата на тази седмица. Въпреки това, хората остават непреклонни и отказват да отговорят на провокациите, които могат да провалят основната цел – падането на правителството на Пламен Орешарски, нови демократични избори и постигането на по-голяма прозрачност във властта.

GRReporter потърси за коментар на последните развития анализатора Красен Станчев, който e доктор на философските науки, основател и дългогодишен директор на Института за пазарна икономика. Той определя себе си като продавач на знания в областта на пазарната икономика и през годините е допринесъл значително за популяризирането на принципите на свободната икономика в посткомунистическа България.

Въпреки натоварената си програма, Станчев намери време да отговори на нашите въпроси по Скайп и да даде своите виждания и прогнози за изхода от настоящата кризисна ситуация.

Ексцесиите на мирните протести дойдоха в деня, когато в парламента се обсъждаше акуализацията на бюджета. Какви нужди трябва да покрие заемът от един милиард лева? Има ли алтернативни начини да се покрият бюджетните празнини без допълнителното кредитиране?

Ексцесиите бяха провокирани. Протестите продължиха мирно 40 дни и ситуацията дотогава беше много спокойна. Размириците бяха само една вечер, те не характеризират протеста. Той беше провокиран от няколко неща.

Едното е свикването на извънредното заседание за бюджета, което съвпадна с всекидневните им протести. Второто е поведението на полицията към протестиращите. Третият фактор, който повлия на събитията от сряда беше достъпно оставените подръчни средства, като камъни, павета и други предмети. Познаваме добре района около парламента. Там паветата не могат просто да се извадят с голи ръце, но ето че сега бяха под ръка.

Според мен желанието на хората в парламента беше да се режисира подобна обществена реакция, за да се намери някакво международно осъждане на течащите протести. Това показаха и първите изказвания на председателя на Народното събрание и на лидера на парламентарната група на социалистите.

Освен това няма реална причина да се свиква дейността на три комисии по подобен въпрос в сградата на парламента в момента, когато протестите не отслабват. От първа ръка знам, че обсъждането на подобни проекти не е нужно да се прави в парламента. Намирам за пълна безмислица да се провеждат такива заседания по времето на протести като сегашните в тази сграда.

Конкретно по темата за външния заем трябва да кажа, че бюджета ще бъде натоварен в рамките на това, което определя пакта за стабилност на Европейския съюз. Много е вероятно за тази година дефицитът да достигне 2%. Почти невъзможо е дефицитът да надхвърли 3%, което е нормата определена от Брюксел.

Въпросът обаче е малко по-различен. Основната причина за поправката на бюджета е да се намери отговор на чисто политическото неодобрение на работата на това правителство, като се разширят правителствените разходи. Фискалната дисциплина в България не е случайна. Тя е наложена в резултат на две много сериозни кризи. Едната е 1990 година, другата е 1997 година, много подобни като размер и начин на поведение на гръцката дългова криза в момента.

България все още изплаща вноски по дълга, създаден по времето на комунизма. Всъщност следващата година той ще бъде изплатен. Поради тази причина от 1998 до 2008 година българският бюджет спазва много стриктна финансова дисципилна. Дефицитът в този период никога не е падал под нивото на ръста на БВП. С други думи, ако се очаква икономическият ръст да е 1%, то бюджетът се структурира така че дефицитът в него да не надвишава тази граница.

Това, което се случва тази година обаче е, че златното правило, което сме спазвали досега ще бъде нарушено. Очакваме, че тази година ръстът на икономиката да бъде около 0,5%. Дефицитът обаче ще бъде три пъти по-висок от ръста на икономиката. Това е пълна промяна на философията на управление. Тази промяна за България е много важна и провокира част от недоволството, което стана причина за малко по-радикалните искания на протестиращите. Що се отнася до самия бюджет, той се преизпълнява всяка година.

Аргументите на управляващите да вземат нов заем от един милиард лева са изплащания на задължения към бизнеса. Важно е да отбележим, че техният размер е по-нисък в сравнение с предишни години и това се дължи на факта, че тази година имахме в управление временно служебно правителство. Този тип управления по традиция в България са по-икономични и по-рационални. Хората, които участват в един служебен кабинет по правило не участват на изборите, т.е. нямат допълнителни харчове за предизборния период.

В актуализацията на бюджета се разглежда допълнителното финансиране на суми, които са включени в графата “други разходи” с обещанието, че те ще се обсъдят тогава, когато му дойде времето. Това е като да се подписва празен чек.

Как виждате да се развие ситуацията в близко бъдеще?

Смятам, че много трудно ще бъде понижен градуса на напрежение и по никакъв начин няма да се стигне до разумен изход. Няма споразумение между партиите, които са в парламента за определяне на нова дата за предсрочни избори. Няма и да има скоро. Ще трябва протестите да продължат поне още месец-два преди да падне това правителство.

Наскоро правителствени представители заявиха, че протестите в София били пагубни за икономическата стабилност на страната. Как коментирате това твърдение?