Галерия

1

Първи случай на западнонилска треска за тази година е регистриран в Атина. Става дума за 67-годишна жена от квартал Палио Фалиро, която е развила менингит след ухапване от комар.

Жената е приета в тежко състояние в болница „Еритрос”. Следва да се отбележи, че миналата година бяха регистрирани 100 случая на заболяването, при 76 от които пациентите имаха усложнения в централната нервна система. Осем от болните загубиха битката със смъртта.

Тазгодишният случай обаче тревожи специалистите повече, защото е първият в градска среда. До миналата година случаите бяха регистрирани все около Атина, като бяха стигнали до Маратонас и Схиня.

Западнонилската треска се предава главно чрез ухапване на заразен комар. Комарите от своя страна могат да се заразят от болна птица или други животни, напр. коне.

Инкубационният период на болестта след ухапването от комара е обикновено от 2 до 14 дни.

Приблизително 80% от заразените хора не показват никакви симптоми.

На всеки пет души заразени със западнонилска треска, един е с леко заболяване, обикновено с продължителност от три до шест дни. В повечето случаи има само лека инфекция с грипоподобни прояви.

Симптомите на болестта (при по-тежките инфекции) включват главоболие, висока температура, скованост на врата, спазми, мускулна слабост и парализа.

Как можем да се предпазим от болестта?

• Като избягваме ухапвания от комари

• Като използваме препарати, отблъскващи насекомите, върху кожата и дрехите. Използват се активни вещества като DEET, икаридин или пикаридин (Picaridin (KBR 3023)) и естествени вещества като евкалиптово масло, чието действие обаче не е така силно. Продължителността  на действие на репелентите е от 1 до 4-5 часа.

За репелентите, съдържащи DEET се предпочитат опаковките с концентрация 30-50% за възрастни и 10-30% за децата. Няма противопоказания за бременни и кърмачки, като не се препоръчва употребата им при бебета до два месеца. Репелентните продукти трябва да се мажат след слънцезащитните, като трябва да се избягва контактът с очите, устата и лигавицата на носа. При всички случаи трябва да се спазват стриктно указанията на производителя.

• Като използваме инсектициди във въздуха. Те съдържат пиретроиди (напр. перметрин), вещества, които поразяват нервната система на насекомите и ги дезориентират. В търговската мрежа те се продават в следните видове: спрейове (аерозоли), таблетки, изпаряващ се разтвор, спирали и т. н. Трябва да се следват инструкциите на производителя. Не бива да се прилагат върху кожата.

• Като внимаваме през часовете, когато е най-вероятно да бъдем ухапани. Повечето видове комари, пренасящи болестта, хапят от свечеряване до сутринта.

• Като обличаме подходящи дрехи, т. е. такива, които покриват колкото е възможно повече тялото (с дълги ръкави и панталони). По-ефективни са светлите и широки дрехи.

• Като се къпем често, за да отстраним потта.

• Като се борим с комарите вкъщи.

• Като поставяме мрежи против комари на прозорците, балконските врати, и редовно ги проверяваме и поддържаме.

• Като изхвърлим застоялата вода от саксии, легени, стари гуми и др. в градината, за да нямат комарите достъп до локви, където снасят яйцата си. Трябва да се отбележи, че дори и почва, която дълго време е влажна, може да бъде подходяща за снасянето на яйцата на комарите.

• Като използваме вентилатори или климатици. Хладният въздух забавя дейността на комарите, макар че не ги убива.

• Като косим редовно тревата и подрязваме храстите и листата на дърветата в градината, където намират убежище възрастните комари.

• Като използваме лампи в жълт цвят за осветяването на външни пространства (привличат по-малко комарите).