Галерия

3

2

1

Работниците на пътническите кораби в Гърция ще продължат с повтарящи се 24-часови стачки, докато не се изпълнят исканията им. Преговорите между федерацията им и съюза на собствениците на кораби не доведоха до подписването на колективен трудов договор, вследствие на което днес нито един пътнически кораб не отплава и всички останаха завързани за пристанищта със затворени портици.

Основните искания на федерацията на работещите по корабите е да няма уволнения за работниците от нито една специалност, да се спази закона за 10-месечна заетост и да се основе Независим Фонд за Безработни за моряците. Според тях е неприемливо да се съкращават ое пенсиите на бившите моряци, както и се отбелязва, че съществува необходимост от подобрение на образованието в сферата на корабоплаването.

„Аз съм пенсионер и получавах 1700 евро, а сега взимам 1300 евро, като се надявам, че няма да ми орежат още повече пенсията. В морския флот имам 37 годишен стаж – работил съм 18 години по корабите, които правят рейсове в чужбина, и още 15 години по линиите, които пътуват в страната. Навсякъде съм ходил, само в България не съм идвал. Много е тежка работата на моряка – започва от 5 часа сутринта и свършва късно вечер. В момента сигурно в България е по-добре, отколкото в Гърция, но където и да било е по-добре отколкото в Гърция” разказва пенсионер, който е дошъл да подкрепи колегите си.

Няколко работници на средна възраст стоят пред кораб Посейдон, който днес е със затворени врати, но иначе пътува за островите от Сароническия залив - Егина, Ангистри и Порос. Те коментират, че ще бъдат там до вечерта, защото трябва да пзаят да не би да влезнат пътници в кораба, въпреки че самите казват, че от сутринта не са се появявали пътници, тъй като явно знаят за стачката. Освен малкото на брой корабни работници, на доковете пред двата кораба – „Посейдон” и „Федра”, се намират членове на техните семейства – жените им, които седят на пътническите столчета и разговарят, а върху спуснатите врати на корабите са разни младежи, които членуват в комунистическта партия и са дошли да подкрепят корабните работници.

Сред стачниците е и един от изявените синдикалисти на ПЕМЕН г-н Никос Петру, който казва, че стачниците са от синдикалните съюзи на ПЕМЕН-СТЕФЕНСОН и тяхното основно искане е да запазят работата си и да се опълчат на политиката на правителството, която считат за анти-социална. „По-конкретно това, което искаме е да се подпише колективния трудов договор, който да отговаря на нуждите на работещите в морския флот и да обхваща всички работещи по корабите, да не се премахне договорката за десетмесечна работа и да блокираме премахването на каботажа” казва г-н Петру.

„Корабните магнати искат да имат екипажи, които да нямат синдикални права, да им се плаща с мизерни заплати, както са в Китай примерно. Вкарват работници от Литва, Латвия, България, Румъния, Филипините – екипажи, които нямат определени права, нито работят на колективен договор. Председателят на съюза на собствениците на кораби в интервю по телевизията ни представи като някакави високоплатени работници. Но трябва да е ясно, че на корабните работници им се плаща за 18 часова работа, защото всички часове, в които плава корабът се намира на работа, той трябва да се отзовава при всяка появила се нужда, както за сигурността на екипажа, така и за сигурността на пътниците. На корабите се работи от 6 часа сутринта и се излиза на суша в 11 часа вечерта. Курсовете са всеки ден и за моряците няма неработни дни - щом се движи корабът, морякът трябва да е на работното си място” заявява синдикалистът подкрепяйки, че заплатите, които получават моряците са ниски в сравнение с работното им време и условията на работа, дпоълвайки, че през лятото не липсват и чести трудови инциденти заради интензивната работа и не чак дотам добрите условия, в които моряците могат да почиват.

Що се отнася до заплащането, той изяснява, че това разбира се зависи от поста, който заема даден служител на кораба, но отбеляза, че има заплати, които не отговарят на реалността. „На моряка заплатата му е 900 евро, но с надбавките за извънредна работа, които на практика не се заплащат може да стигне до 2000-2500 евро. Но това не е заплата, която отговаря на изработеното време” казва г-н Петру.

Тръгвам от пристанището и виждам, че на отсрещния тротоар на крайбрежния булевард не малко са чужденците, които си мъкнат куфарите и си мислят, че ще заминат. В закусвалните наоколо е почти празно. Едно момиче, което работи в една от тях казва, че в нормалните дни е пълно с клиенти, но когато стачкуват работещите на пристанището или служителите на електричката, която стига до пристанище Пиреа, магазинчето за бързи закуски си стои полу-празно. В същото време моряците ще настояват за изпълнението на техните искания, които както самите те казват са свързани с „нуждите на времената, в които живеем.”