Галерия

1

Както всички донорски банки, така и нашата си сътрудничи с Международната банка на донорите – доброволци. Всеки гражданин, който се регистрира като донор знае, че ще предостави трансплант за лечението на пациент в която и да е държава. Този акт надхвърля границите на страните. Както ние приемаме транспланти от други държави, така и ние, ако имаме тук съвместим донор, предоставяме присадки на пациенти, където и да се намират те.

Необходимо ли е донорът да пътува до съответната страна?

Не. Донорът предоставя гръбначния мозък или кръвта в страната, където живее. От там нататък донорската банка изпраща присадката до която и да е страна в света.

Опишете процедурата, по която даден човек може да стане донор.

На първо място желаещите да станат донори трябва да имат желанието да помогнат на останалите хора, да бъдат алтруисти и трябва да са на възраст от 18 до 45 години. Колкото по-млад е един донор, толкова по-добре. Когато донорът е брат или сестра на пациента, той може да предостави костен мозък, дори когато е над 70-годишен. 

В началото желаещият дава малко кръв или слюнка, за да можем да определим неговия ДНК-профил и тъканната идентичност и правим анализ, за да установим хистосъвместимите антигени. Кандидатът подписва документ, с който декларира съгласието си да стане донор.

Банката изпраща данните му до Гръцката национална организация за трансплантации и Международната донорска банка. И ако в даден момент се появи пациент, чийто ДНК-профил е подобен на този с донора, ние му се обаждаме, обясняваме му отново процедурата и ако продължава да иска да предостави трансплант, определяме ден на провеждането на трансплантацията в съответната страна. Ден по-рано той идва при нас и предоставя транспланта.

Съществуват два начина за да вземем стволовите клетки. В миналото обичайната практика беше извличането на костен мозък от костите на таза чрез пункция. Днес това се прави в много малко случаи. В мнозинството от тях процедурата е следната: На донора се прави субкунтанна инжекция с цел да се влее субстанция, която увеличава броя на белите кръвни телца. Тази субстанция се намира в човешкия организъм и не го заплашва по никакъв начин. След това се включва специален апарат, подобен на използваните за кръводаряване, който отделя стволовите клетки. Процесът продълважа около 2 – 3 часа и не крие никакви рискове за донора.

Казахте, че в 80 на сто от случаите лечението е с успешен край. Какво се случва, когато то не успее?

Резултатът зависи както от общото състояние на пациента, така и от конкретното заболяване. Например при болните от таласемия, които са принудени да се подлагат на кръвопреливане на всеки 15 дни лечението при нас е успешно в 95 на сто от случаите. При левкемията успехът е 65 на сто, при имунната недостатъчност – 75 на сто.

Един голям проблем при трансплантациите са усложненията, които могат да бъдат преки, като например тежка инфекция, предизвикана от намалената защита на организма. Съществува обаче и вероятността организмът на детето да отхвърли транспланта. Това е по-често срещан проблем при апластичната и средиземноморската анемия и по-малко при левкемията.

В случай на отхвърляне първото ни действие е отново да потърсим донор. Ако не е възможно да бъде намерен, търсим стволови клетки от публичните банки за съхранение на стволови клетки. В целия свят са налични около 500 000 транспланти от кръв на пъпната връв. Освен това, ако не може да бъде намерен подходящ донор сред братята и сестрите или доброволец, можем да вземем трансплант от майката или бащата на детето, които са наполовина съвместими с него, защото то наследява половината антитела от единия и половината – от другия си родител. Тези трансплантации са по-трудни и рискови, но въпреки това днес можем да постигнем успех от 50 на сто и при тях. Т.е. днес всеки пациент може да се подложи на трансплантация и независимо от процента на успеха, никой не е оставен без да му бъде осигурена терапия.

Имате ли сътрудничество със съседни държави за лечението на пациенти?

Приемали сме за лечение много деца от албански произход, повечето от които живеят със семействата си в Гърция. Имали сме обаче и случаи, в които са ни изпращали и деца от Албания. Правили сме трансплантации и на доста голям брой деца от Сърбия.

Не съм запознат дали са правени трансплантации и на деца от България и Бившата Югославска Република Македония. Вероятно да е имало в болницата Папаниколау в Солун, която е и географски по-близо до тези две страни.

Във всички случаи ние сме в състояние да покрием нуждите и на други държави. Допреди няколко години имахме бюджет за провеждането на безплатни трансплантации на пациенти от чужбина. В днешните икономически условия това не е възможно, но мисля, че въпросът би могъл да се регламентира чрез споразумение между министерствата на здравеопазването ще можем да приемем за лечение деца от други страни на Балканите както правехме доскоро.

Гледайте репортажа на GRReporter от откриването на болницата тук: