Галерия

6

5

4

3

2

1

Докато Сахаап ми разказваше историята си шествието срещу расизма се смъкваше бавно от центъра на града към площада на Свети Пантелеймон. Попитах го знае ли защо сме се запътили точно натам, а той ми отговори: „Нямам представа, така ни казаха организаторите”. Той каза, че знае за проблемите, които имат местните жители с емигрантите в района и добави: „Надявам се, че няма да има проблеми”. В същото време по мегафоните звучаха лозунги като „Не! на фашизма”, „Не! На диктата на Международния валутен фонд” и „Свободна Гърция за всички”.

Когато шествието стигна до булевард Ахарнон към него се присъединиха и част от анархистите в Атина, които обитават стара сграда позната под името вила Амалиас. Къщата е известна като един от центровете на гръцкото анархистично движение още от средата на осемдесетте години на миналия век. Анархистите, които тръгнаха успоредно с  протестиращите и емигрантите бяха облечени в черни дрехи, имаха шалове на устата и държаха дървени прътове в ръце. По принцип те се обявят за поддръжници на правата на емигрантите и по всичко личеше, че са готови да ги защитят пред членовете на расистката Златна зора по всякакъв начин. На булевард Ахарнон в непосредствена близост имаше всички съставки за забъркването на един експлозивен коктейл.

Полицията обаче се оказа готова да предотврати кървавите сблъсъци между „мирните” протестиращи и още „по-мирните” жители на Свети Пантелеймон и пресечка преди площада бронираните автобуси на специалните части бяха отцепили пътя. На други 50 метра от първата блокада имаше втора, която държеше членовете на крайно десните расистки организации далеч от левите им противници, които защитават правата на чужденците. Напрежението растеше докато не се чу избухването на първата самоделна бомбичка от страната на Златната зора. Последва сълзотворен газ, викове и тичане. След около десет минути същото се повтори и от страната на мирното шествие в защита на правата на емигрантите и срещу расизма.

Сълзотворният газ се разсея, но концерт не се проведе. Проблемите на жителите на Свети Пантелеймон не се решиха. Посланието да си бежанец, не те прави автоматично престъпник също остана нечуто.