Галерия

3

2

1

Старият атински център и по-точно областта зад площад Омония днес е сборен пункт на нелегални предприятия, незаконни складове, емигранти, беззаконие, наркотично зависими и бездомни хора. Това показа проучването на младите архитекти от SARCHA (School of ARCHitecture 4 All) под наслов „Един друг град е възможен – изследвания на атинския център”. То има за цел да опише подробно сегашното състояние на сградите, на жителите и на микроклимата в областта заключена между улиците Атинас, Еврипиду и булевард Пиреос, както и да я картографира. Тя се нарича Герани и през 60-те години на миналия век е била позната като производственото и търговско сърце на Атина. За съжаление от старата слава на този район не е останало нищо повече от спомените на старите атиняни, които като в полусън замрежват очи когато си спомнят чистите летни улици и малките китни магазинчета в квартал, в който всички се познават.

Днес улиците на Герани са пълни с пусти магазинни витрини, занемарени, прашни и мръсни. Окаяни хора от различни националности населяват стари порутени сгради, предназначени да са цехове и работилници, а жилища. Средните етажи на сградите са превърнати или в незаконни приюти за нелегални емигранти, които в желанието си да намерят по-добър живот са попаднали в черната дупка на гръцката бюрокрация, или в складове за познатите на всички амбулантни стоки, заливащи столицата. И докато министърът на регионалното развитие и конкурентността Михалис Хрисохоидис и неговият заместник-министър о търговията Динос Ровлиас обещават на гражданите, че ще се борят със скъпотията и с незаконната търговия, младите архитекти от SARCHA посочиха с математическа точност, къде бие сърцето на незаконната търговия и в частност на нелоялната конкуренция.

Докато дойде моментът да се опишат обаче резултатите от проучването, правителствените представители в лицето на Тина Бирбили, министър на околната среда, градоустройството и климатичните промени бе напуснала залата в музея Бенаки в Атина, който приюти презентацията.  Самото проучване за настоящето състояние на атинския център бе поръчано по инициатива на Бирбили с цел да се изготви поредният план за обновление и възстановяване на центъра, който е в аджендите на всички правителства в последните 15 години.

Според думите на самата Тина Бирбили проучването на SARCHA ще бъде поставено в основата на програма, която ще се фокусира върху създаване на условия за гражданите да участват в оформянето и обновяването на стария атински център, като използват сградните, човешките и природните ресурси на района. Данните от изследването картографират различните етнически групи и техните дейности, уязвимите социални групи и престъпните дейности на улицата. С други думи се създава информационна банка на проблемите, които все още остават нерешени и няма конкретен план за тяхното елиминиране или поне намаляване.

Като постоянен жител на Атина в последните вече пет години, представянето на проучването „Един друг град е възможен – изследвания на атинския център”ме накара да се почувствам като второстепенен герой от крайно песимистичния и доста потискащ (по моите стандарти)филм на Дарън Арнофски „Реквием за една мечта”.

От една страна представителите на свободния изследователски център описаха с научна безжизненост окаяното състояние на Герани. Но след като от публиката бе поставен въпросът как проблемите в този и други райони могат да се решат, член на изследователския екип изпадна в сантиментална човечност. Той заяви нещо от рода на: „Фактът, че описвате поставения казус, като проблем предполага едно отрицателно отношение към явленията в райони като Герани и може би точно това отрицателно отношение ни спира толкова години да намерим начини за възобновяването на тези квартали”.

И тогава се запитах: „Кой от казусите не може да се определи като гигантски социален проблем – разпространението на наркотици по тези места; складовете с незаконни стоки от неизвестни страни; заспалите наркомани заспали с инжекция във вената по тротоара; нелегалните приюти, които събират по 20 емигранти в стая; босите деца, които просят?” Кой от описаните „казуси” не е проблем? И щом хората видели сериозността на ситуацията не са готови да признаят, че проблеми съществуват и те трябва неотложно да се решат, то е ясно, че всички ще останем в мъглата на това какво бихме искали да видим, а не в кристалната картина на това, което ни се случва в момента. Точно както в арнофския „Реквием за една мечта”.