Галерия

1

“От една страна македонците приеха позитивно факта, че гърците успяха да се организират, за да протестират срещу правителствената политика. Обединиха се и то не само от синдикатите, но и сами. От друга страна много хора в Македония знаят как работеше Гърция преди и видяха, че реформите са нужни. Всички знаем проблемите с големите заеми, широката консумация и евтините кредити. Ние македонците сме свикнали да живеем с по-малко средства и за много от нас беше очевидно, че разточителството в Гърция не може да продължава вечно. Трябва все някога някой да плати сметката”.

Според журналистката позитивния пример, който други народи могат да вземат от Гърция е, че хората тук са единни пред проблемите. Може в злободневни теми да има сериозни различия, но когато дойде време да се реши даден проблем, гърците знаят как да се обединят.

Въпреки това тя не вижда бързо възстановяване на Гърция. “Има време докато наистина се реализира гръцката successes story, за която говори Андонис Самарас. Преди да избухне скандала със затварянето на националното радио и телевизия ЕРТ смятах, че гърците са се успокоили и знаят, че без реформи няма да минат. Острата реакция, която ЕРТ предизвика ме кара да смятам, че бурните времена не са приключили тук. Следващата стъпка, която очакваме е да видим колко време ще издържат в коалиция ПАСОК и Нова демокрация. Междувременно темата за името на Македония остава на заден план. Все още с приоритет за Гърция са темите на икономиката, мерките, които иска надзорната тройка и приватизациите”.

Балканска гордост и предразсъдъци

“Откакто живея в Гърция ми се е случвало няколко пъти, когато кажа откъде съм да ми заявят, че не могат да разговарят с мен или започват да ме убеждават в техните вярвания за името на Македония. Това не спира да ме учудва. Тук много често бъркат журналистическата професия с тази на дипломата”, смее се Саня.

Тя обясни, че професионалният й живот се върти главно около политическите различия между двете страни. Затова отказва в личния си живот да влиза в спорове по същата тема, особено с хора, които не са готови за диалог. Според нея не е въпрос на национална гордост, а на здрава мисъл, че трябва да се достигне до консенсус по въпроса на името на Македония.

“Имам мнение по въпроса и то е, че колкото по-бързо двете държави стигнат до споразумение, толкова по-добре. Някои хора както в Гърция, така и в Македония все още са настроени крайно – ако си от другата страна, не мога да говоря с теб. Намирам го за странно. Представлявам страната си като личност, но не съм нито дипломат, нито в комисията за двустранни преговори, за да реша проблема с името на Македония”.

“Веднъж правех репортаж на улицата за състоянието на Гърция. Докато говорех пред камерата, един човек се спря и ме попита откъде съм. Като разбра, че съм от Македония настоя да ми направи изявление. Обяви, че е от Солун и, че не е съгласен с упорството на Гърция да не признае името на страната ми. Беше почти умилително. Влезе в репортажа ми за новините.”

Журналистката подчерта, че дългогодишното проточване решението на проблема е създало сериозни празнини в познанията на гърците за своите северозападни съседи. Опитът й показва, че много хора в Гърция си мислят, че страната се казва Скопие, а не Бившата югославска република Македония, както е временното наименование на държавата поради гръцкото вето.

“Централната политическа линия в Гърция не признава името ни и някои хора тук не знаят, че още по времето на Югославия ние бяхме част от федерацията като Социалистическа република Македония”.

Тя е категорична, че докато управленията на двете държави прехвърлят топката една на друга, решение на македонския въпрос няма да има. “От това страдат и двете страни. Има много гръцки инвестиции в Македония. Реалният бизнес вече присъства в държавата. Търговският обмен е сериозен. От друга страна, македонците се интересуват от туристическите възможности на Гърция. В края на краищата сме съседи. В полза и на двете държави е да се стигне до консенсус”.

Бъдещето

Саня Ристовска обича професията си и няма намерение да я сменя. Надява се все пак, че няма винаги да се занимава с темата за наименованието на Македония и двете страни ще намерят общо решение. Готова е да се върне в Скопие или да замине дори в Австралия, ако на там я поведат професионалните й ангажименти.

В личен план не изключва възможността да направи семейство в Гърция, независимо че това може да не се приеме добре от част от приятелския й кръг в Македония. “Когато има любов, нищо друго няма значение. Единственото ми изискване към човека, който иска да е с мен (ако е грък) е да няма проблем да каже, че съм от Македония. Защото Скопие е столицата, а държавата е Македония”.