Галерия

2

1

Все повече зачестиха проявите на крайно поведение от страна на хора, чийто живот се променя напълно вследствие на кризата, а самите те се чувстват безсилни да реагират на това. Само преди седмица въоръжен бивш служител на фабрика в Комотини рани нейния собственик, един служител и един полицай в опита си да изиска по този начин дължими, според него пари и връщането си на работа.

Още по-тежка е ситуацията в държавния сектор, където до съвсем скоро служителите смятаха, че ще имат гарантирана работа и заплата до пенсия. До края на 2015 трябва да бъдат съкратени 150 000 души, докато безработицата вече се намира на рекордни нива.

Какво кара хората да прибягват до крайни действия като опити за самоубийство и заплахи срещу живота на други хора и дали това явление ще се разрасне през следващия период. Отговори на тези въпроси потърсихме от психиатъра Кириакос Кацадорос, председател на неправителствената организация „Климака”.

„Икономическата криза, която изживяваме и се разраства все повече е една стресираща ситуация. Тя се появява постепенно и започва да приема различни форми в нашето съзнание, в зависимост от нашия характер и уязвимост. Като уязвимост определям психическото състояние на един човек, който под влиянието на стресови ситуации може да създаде проблеми не само на себе си, но и на обкръжаващата го среда. Съществуват хора, които стигат до депресивни изблици и дори да говорят за самоубийство. Много от тях го правят.

По същия начин друг вид човешки характер може да стигне до крайности и да направи неща, които са подобни, но и напълно противоположни на самоубийството. Вместо да навредят на себе си те изразяват на околните целия си гняв и склонност към самоубийство. Такъв е примерът на служителя, който не беше получавал заплата от една година и фирмата му дължеше някаква сума. В даден момент и в състоянието на собствената си психика той е нямал много възможности да реагира. Или е щял да се самоубие или да заплаши с карабината предполагаемия си „неприятел” в лицето на бившия си работодател. Да го накаже, понеже го смята за виновен за всичко”.

Според психиатъра тези крайни реакции предстои да стават все по-чести. „Не е никак случаен фактът, че процентът на самоубийствата се повиши с около 20-25 на сто, като жертвите са предимно хора в трудоспособна възраст. Не е случайно също, че се увеличават случаите на крайни реакции на хората в обществото с или без оръжие”. Като характерен пример той посочи членовете на цели общества и в частност на ромското, което организация Климака подкрепя.

„Докато досега поведението им беше умерено, те вече започнаха да крадат, за да могат да оцелеят. Впечатляваме се от престъпността, която се увеличи толкова много, че вече ни е трудно да провеждаме акции сред тях, въпреки че досега отношението им към нас беше много приятелско. Започнаха да се крадат взаимно, да използват различен вид насилие. Решават да използват оръжия много по-лесно, отколкото преди. Това е нещо страховито предвид последствията, които има в обществото. И сред самите тях, и за останалото общество.

От друга страна виждаме как затворите се пълнят все повече. Едни и същи хора влизат за втори, трети, четвърти път в рамките на много малък период от време. Ние следим тези процеси. Новите бездомници например се насочват към престъплението в много редки случаи. Те се маргинализират по различен начин от обществото. Исс това искам да кажа, че реакцията на всеки човек зависи от собствения му психически орган и характер. Един взема пушката и заплашва хора, друг заплашва самата държава по същия начин, трети се самоубива, а други излизат на площад Синтагма и реагират срещу обществото, което ражда един проблем”.

Според специалиста всички тези хора биха могли да персонализират тази реакция и да не я изразяват колективно. „Биха могли да започнат да крадат и да прибегнат към други начини, с които да балансират проблемите, с които се сблъскват. Натрупването на проблемите става толкова бавно и постепенно и влиянието на околната среда е толкова голямо върху хората, че те не могат лесно да избягат от това. Досега кризата е засегнала сериозно някои, други в по-малка степен, а трети-изобщо. Хората, които вече са засегнати намират различни формули, за да могат да избягат от нея”.

Едно зряло общество би реагирало с разбиране на ситуацията и търсене на начини за решаване на проблемите, посочва Кириакос Кацадорос. „Не съм сигурен дали гръцкото общество беше достатъчно зряло, за да успее да се справи. Моето мнение е, че то беше крайно невротично. Ние живеехме в условия на богатство и благоденствие, в една Гърция, където всички гледаха само себе си. Обществото ни никога не започна да мисли колективно, да се замисли за човека до нас. Гръцкото общество се формира по много странен начин. Със сигурност една голяма част от вината за това принадлежи на управляващите, но обществото не следва да се абстрахира от проблема, защото точно ние гласувахме за тези, които управляваха. За съжаление мисля, че самоубийствата и криминалните прояви тепърва ще се разразят. Смятам, че все още не сме наясно какво точно се случва. То идва постепенно”.