Мария Спасова, главен редактор на GRReporter: “Българите в Гърция израснаха и вече нямат самочувствието на черноработници”

Българската медия в гръцката столица GRReporter и Българско неделно училище “Св. св. Кирил и Методий” в Атина обявиха първия международен литературен конкурс на тема “ЗДРАВЕЙ срещу ZDRAVEI – кирилицата и интернет пространството”. Той е за деца и юноши на възраст от 10 до 18 години. Всеки участник има право да представи до 2 литературни творби, специално създадени за конкурса. Няма жанрови и видови ограничения. Всеки участник може да напише върху посочената тема есе, разказ, съчинение, приказка или стихотворение. Творбите трябва да са до 500 думи. Те се изпращат на имейл: zakonkursa@grreporter.info.
Конкурсните произведения ще бъдат оценявани от 3-членно жури със специалното участие на писателя Деян Енев. В писмата с литературните творби авторите им трябва да напишат имената си, точен адрес, в кой клас са, на колко са години, в кое училище учат и електронна поща за контакт. Краен срок за изпращане на литературните творби е до 30 април 2013 година. Резултатите ще бъдат обявени на 26 май тази година, когато се навършват 10 години от създаването на българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в Атина. За победителите ще има една материална награда на стойност 200 евро и две материални награди по 50 евро.
Инициатор и координатор на конкурса е българският журналист в Атина Мария Спасова. Тя представи конкурса “ЗДРАВЕЙ срещу ZDRAVEI” по време на десетото издание на Международната туристическа борса “Културен туризъм във Велико Търново. Към него веднага се включиха учителите и учениците от Хуманитарната гимназия “Св. св. Кирил и Методий” в старата столица.

- Г-жо Спасова, как тръгна идеята за конкурса, който инициирате “ЗДРАВЕЙ срещу ZDRAVEI – кирилицата и интернет пространството”?
- В Гърция има четири български училища – по едно в Солун и Крит, и две в Атина. Българските институции трябва да си взаимодействат и решихме като стимул за децата в по-голямото и старо училище в Атина, носещо името на светите братя Кирил и Методий, да направим литературен конкурс, който да е ежегоден. Искаме да стимулираме децата, които растат в чуждоезична среда, където животът им е по-труден, но и по-интересен, да си споделят преживяванията. Обърнахме се към директорката на училището и учителския екип, които прегърнаха идеята и започнахме да мислим тема. Оказа се, че тази година се чества 1150 години от началото на Великоморавската мисия на свети Кирил и Методий, 1120 години от провеждането на Преславския църковно-народен събор (893 г.), на който славянобългарският език е обявен за официален в богослужението и държавната администрация на България и 530 години от първата отпечатана книга на глаголица (1483 г.) във Венеция. Решихме, че конкурсът трябва да е свързан с азбуката. Така се роди идеята да проследим какво става с нашата азбука в социалните мрежи. Оформихме заглавието кирилицата срещу латиницата, за да е малко драматично и провокативно без самите ние да смятаме, че има някаква драма в омесването на азбуките. Искаме да провокираме децата да мислят, когато си пишат.
- Комуникацията по социалните мрежи и с sms-те от мобилните телефони са голяма смесица между латиница и кирилица, а правописа го няма.
- Смятате ли, че правописът от това омесване страда? За мен това е много забавно. Има много оригинални хрумвания. Това се случва не само с българския език, а с всички езици. Класическият правопис, словоред и граматика останаха само в официалната кореспонденция. Ако човек тръгне да се закача и флиртува в социалните мрежи, омесването на азбуките според мен обогатява езика. Ако аз трябваше да напиша есе по тази тема, в никакъв случай моята позиция не би била, че кирилицата страда или че латиницата й заема пространството. Напротив, според мен и двете азбуки могат да си взаимодействат и по този начин децата имат възможност да творят с буквите, създавайки нещо ново.
- Какви са очакванията ви от конкурса?
- Идеята ни беше твърде скромна и само за това българско училище в Атина. Учителският екип реши да я разпространи чрез Асоциацията на българските училища по света и в нея да се включат всички деца, които учат в български училища в чужбина. Впоследствие се оказа, че идеята придоби много голяма популярност и сред училищата в България и на практика се получи международен конкурс. Първоначално бяхме замислили конкурса за произведения, написани на български език, но се появиха желаещи да участват бесарабски българчета, които не могат да се изразят добре на литературен български, така че го разширихме на всички езици, на които се пише на кирилица. Имаме участници и с руски език. Радостното е, че децата се замислят и им прави впечатление как се пише във Фейсбук, имат отношение и искат да го изразят. Конкурсът ще бъде ежегоден, но догодина темата му ще бъде различна, но при всички положения ще бъде свързана с това как си взаимодействат културите, етносите, религиите.
- Разкажете малко повече за училището “Св. св. Кирил и Методий” в Атина? 
- То е най-старото българско училище в Гърция и тази година чества 10 години от създаването си. В него учат 185 деца от предучилищна възраст до 12 клас. Училището е част от програмата за обучение по български език, литература, история и география в чужбина, получава подкрепа от бюджета. Не е съвсем държавно училище, защото родителите плащаме такса, за да се оформи бюджетът на училището. Малкият ми син ходи в него. Във филма, който представих във Велико Търново за училището, моят син е едно от децата, които не знаеха как се казва цървул на български.
- Каква е оценката ви за образователната система и за случващото се в училище?
- Няма никаква прилика между времето, когато аз бях в 6 клас и когато единственото ми прозорче към света беше предаването “Атлас” и “Пипи дългото чорапче” и няколкото такива книжки, които бяха преведени на български език. Трябва да ви кажа, че моят син, който стана на 11 години, сутрин, когато се събуди, още преди да стане от леглото, първата му работа е да провери на айфона си с колко са се качили акциите на “Гугъл” и с колко са паднали тези на “Епъл”. С тази информация започва денят му. Няма нищо общо с моето детство.
- Много българи решиха да останат в Гърция, дори работейки по-ниско платена работа, отколкото да се върнат. Имаше няколко скандала и инциденти с българи. Какъв е човешкият и журналистическият ви поглед върху ежедневната среда, в която сте в Атина?
- В интерес на истината не съм в много българска среда, но разбира се, че имам поглед върху българите в Гърция. Въпреки кризата, те продължават да стоят в Гърция, защото парите, които изкарват там, никога не могат да ги получат в България, дори на нископлатената си работа. Поколението на българите в Гърция също се смени. Ако преди 10 години бяха само гледачки на възрастни хора и чистачки, това вече не е така. Самият факт, че техните деца от понеделник до петък учат в гръцко училище, а в събота и неделя отиват в българско училище, говори, че тези хора знаят колко важно е обучението на децата. Българите в Гърция израснаха. Те вече заемат средни мениджърски позиции, има някои висши, има българи, които печелят държавни гръцки награди. Примерно учителката Анна Калинчева от българското училище в Солун спечели държавна награда по проект за преподаване на история. Преводачката Здравка Михайлова миналата година спечели гръцката държавна награда за превод на гръцка литература на чужд език. Българите в Гърция вече имат самочувствие, че не са черноработници.
- Какъв паралел правите между последните български протести, които свалиха правителството, и стачките в Гърция? 
- По принцип в Гърция има много голяма традиция на стачкуване. Там, когато се вземе решение за национална стачка, наистина страната затваря. Профсъюзите са много силни, ние в България нямаме толкова силни синдикати. Иначе уличният хаос по време на протести и политическата безпътица е и там, и тук. В Гърция, когато бяха най-активните протести преди година и половина, много хора също нямаха представа за какво стачкуват, те излязоха, за да се изхвърлят всички от парламента, да се смени конституцията. И в Гърция има лумпени, не си мислете, че няма. Говори се за икономическа криза, но всъщност тя е породена от изключително дълбока социална криза. От нея спечели крайната десница. Стана така, че една страна, в която фашизмът като идеология никога не е имал каквито и да е било семена, се оказа, че третата политическа сила, която печели между 11 и 13 % одобрение, е една неонацистка партия. Нашата “Атака” не е същата. Там говорим за хора с криминално минало, които са слагали бомби в театри, в киносалони, които имат присъди за дребно хулиганство, но и за по-сериозни подбуди, са третата политическа сила в Гърция. Паралелите са много.
- Замисляли ли сте се да се завърнете в България?
- В Гърция съм от 2001 г. За мен всичко в света е временно. Обичам да държа вратите си отворени, нищо не изключвам. В момента ми харесва да съм там. Аз съм в Атина, но това, което правя, е за българската аудитория и тя го следи с новите технологии. Мога след време да реша да отида зад океана и пак да пиша за българска публика. Новите технологии в момента премахват всякакви граници, особено в областта на медиите. Това къде се намирам физически, няма абсолютно никакво значение.
- Създава се усещането, че българите зад граница са по-родолюбци от хората, живеещи в териториалните граници на България.
- Българите в чужбина са много различни. Мога да ви разкажа за големия ми син, който до 4 клас учи в България, след това се преместихме в Гърция и му беше трудно да свикне. Двете ми деца са с 15 години разлика и големият ми син загуби връзката с България много малък. После отиде да следва в университет във Великобритания и там попадна на група българи. Изведнъж синът ми, който беше прекъснал контактите си с България, започна с приятелите си на 3 март в централното фоайе на университета да пеят българския химн, на 1 март да раздават мартеници. Ето как големият ми син, при който изпуснахме да развиваме патриотизма му, изведнъж ни изненада в най-неочаквано за нас място. Всички носим в себе си патриотизма, въпрос на ситуация в живота е кога и как ще се прояви.