Галерия

1

Сезонната миграция на албанци към Гърция се очаква да се увеличи, защото в някои случаи спечеленото по време на гурбета позволява на семействата да започнат дребен бизнес в родината си и да спретнат къщите си, а когато се извършв законно, ползата за албанската и за гръцката държава е взаимна, става ясно по време на семинар за циркулярната миграция в Европа в рамките на програмата „Метикос”.

Предпоставката да съществува циркулярна миграция е, че емигрантите могат да се придвижват свободно между двете държави, но понякога тяхната дейност се движи на ръба на закоността, казва преподавателката Анна Триандафилиду, която е координатор на проекта „Метикос”. Циркулярната миграция е един вид стратегия на семейството, за да се справи с трудно финансово положение и да си създаде повече възможности. Според данните на Министeрство на вътрешните работи най-голям брой имигранти на сезонна работа има в обласите Иматия и Пела, допълва Танос Марукис от ЕЛИАМЕП, който заедно с Еда Геми от Европейския Институт във Флоренция са извършили проучването и са констатирали, че същствуват четири вида циркулярна емиграция от Албания към Гърция.Това са законно емигриращите албанци в сферата на земеделието, незаконно влизащите албанци, законните мигранти с двегодишни разрешителни за престой, които се опитват да оправят живота си в родината си като работят в Гърция на нискоквалифицирани работни места и последният вид са висококвалифицираните служители с десетгодишно разрешително за престой, които имат обикновено собствен бизнес или престижна работа.

Емигрантите, които идват да работят законно в селското стопанство са обикновено на възраст между 21 и 58 години и са от селата в Албания. Най-често техен роднина живее в Гърция и те идват за по няколко месеца като получават между 23 до 30 евро надница. Тези хора, които идват на сезонна работа остават в областта на Централна Македония и работят за повече от един работодатели.

Втората група са незаконните емигранти, сред които има млади хора между 15 и 23-годишна възраст. Те идват в Гърция през лятото, за да си изкарат джобни пари или пък идват с родителите си. Хората на възраст между 35 и 45 години и са незаконни в повечето случаи не са успели да си изкарат виза, стоят по шест месеца и работят в строителството. Те идват най-вече от албанската провинция и когато се приберат обратно работят в собствените си стопанства и оправят къщите си. Този вид емиграция за самите емигранти е въпрос на оцеляване, а пък работодателите виждат в тях евтина работна ръка. Предвиждането е, че този вид емиграция няма бъдеще, тъй като в Албания инвестициите се ограничават само в дома, а в Гърция се увеличава работата на черно и от това губят осигурителните каси.

Третият тип циркулярна емиграция се практикува най-вече от семейства, които имат разрешителни за престой, а времето на техния престой в Гърция зависи от сектора на заетост. Когато се завърнат в Албния понякога те си строят къщи или пък започват дребен бизнес като най-вече отварят кафета или пък дават стаи под наем. Този вид миграция дава възможност на имигрантите да живеят заедно със семействата си, а понякога успяват да финансират създаването на фирма в Албания. Плюсът за Гърция е, че те допринасят за осигурителните каси, защото си плащат здравни осигуровки, но заради разпространението на работата на черно в страната тези хора са заплашени да загубят правото си на престой и работа. Според учените този вид миграция ще се увеличи заради освобождаването на визовия режим с Албания и добрата интеграция на албанците в гръцкото и албанското общество. Последният тип циркулярна миграция между Албания и Гърция се осъщствява от хора с висок социален статус, които са специалисти и имат собствен бизнес.

Предизвикателството за политиците, които трябва да регулират циркулярната миграция и от двете страни е да успеят да създадат законова рамка и да прокарат по-конкретни мерки за реинтеграцията на албанците, когато се завръщат в родината си,. Една от тези добри практики са трудовите бюра, които вече са открити там с идеята да се улеснят инвестициите и създаването на фирми.

От страна на Албания се развива и програмата Brain Gain, която цели да задържи потенциалните емигранти в родината и да привлече емигрантите да се завърнат в Албания от чужбина, като се създават условия за реализацията им. Правителствата трябва да започнат да мислят напред и да създават политики, защото досега единствено реагират на законите, след като те вече са създадени в Европа, казва политологът Бернард Зенели, който е координатор на програмата Brain Gain. Обикновено хората, които се завръщат обратно в Албания са високообразовани и намират работа в университетите или в държавната администрация или пък желаят да инвестират. Албанците, които се връщат обратно в страната си идват най-вече от САЩ, но много млади хора завършили магистърски програми и доктурантури в Италия също търсят късмета си обратно в Албания.

От Гърция в Албания обикновено се завръщат тези, които вече са си осигурили десетгодишно разрешително за престой в Гърция. Албанците, които имат единствено удостоверение, че чакат издаването на документи си или пък имат двегодишно разрешително за престой не се осмеляват да се завърнат в родината и да се опитат да се установят там.