Докато в родината им над 200 000 души протестираха и скандираха лозунги за падането на режима на Башар ал Асад, в Атина около 30 сирийци проведоха свое шествие до посолството на страната си.
Те държаха в ръце националния флаг, плакати с лозунги срещу режима и големи пана със снимки на изтезавани от полицията и войската сирийци с надпис „Вашето мълчание убива нашите деца”.
Хазем Дакел, който е представител на Европейското събрание за подкрепа на революцията в Сирия разказа за GRReporter за ситуацията в родината си и призова страните от Европейския съюз да се обявят открито срещу режима, както направиха в случая с Либия.
„Ние протестираме в подкрепа на революцията на народа в Сирия срещу режима на Башар ал Асад. Целта ни е да прогоним посланика ни тук в Гърция чрез протести и шествия. Поискахме от двете големи гръцки партии ПАСОК и Нова демокрация да признаят Националния съвет, който бе сформиран от опозицията в Сирия и Атина да прекъсне всички връзки с този тираничен режим. В същото време искаме правителството да даде статут на бежанците от Сирия, понеже научихме, че от посолтството се отправят заплахи срещу някои активисти, които се намират в страната”.
„Европейското събрание за подкрепа на революцията в Сирия е обединение на сирийски общности от 13 европейски страни. Ние подкрепяме хората в Сирия с парични средства и лекарства, като паралелно с това се опитваме да дадем гласност на реалното състояние, в което се намират хората в Сирия. Така ние се борим срещу режима заедно с тях”.
Той разказа, че бунтовете в Сирия не са започнали, поради някаква конкретна причина. „Ние живеехме в състояние на извънредно положение от 1963. Бащата на Башар ал Асад управляваше за цели 30 години. След това неговият син пое властта и управлява вече 12 години. В конституцията на Сирия съществува член, според който само партията Баас може да управлява. Хората, които са против нея са заплашени със затвор или изпращане в изгнание. През 1982 по заповед на Хазем Асад бе извършено клане с цел да бъде потушен антиправителствен бунт в град Хама. От тогава партията на движението на „Мюсюлманските братя” е забранено и членовете му се преследват.
След революциите в Тунис и Египет 15 деца написаха на стената на училището си лозунги срещу режима и за неговото премахване. Децата бяха заловени и изтезавани по жесток начин. Когато родителите им отидоха да ги приберат от полицейското управление, те им казали „забравете ги”. След началото на революцията в Сирия бяха върнати само 13 от децата, 2 бяха загинали. Останалите се прибраха в домовете си пребити, посинени и с извадени нокти. Този случай даде голям тласък на хората. Когато видяха как са постъпили с невинните деца, които просто са последвали случващото се в Египет и написали на стената, че искат премахване на режима, сирийците започнаха да протестират още повече.
Вместо да осъди действията на полицията и да започне реформи, Асад предпочете да потуши протестите, избра това решение. Той започна да говори за реформи едва, когато мъртвите надхвърлиха 2 000 души. Обеща, че ще позволи да се създадат други партии, те да участват в изборите, промени в конституцията от нов парламент, промяна на президента. До момента обаче мъртвите са около 6 000. Сега не е възможно да приемем това предложение за провеждане на реформи. Не е справедливо да проведем диалог с този човек, след като толкова много хора загубиха живота си за това”.
Хазем се опасява, че подкрепата на Русия и Китай и тяхното вето в Съвета за сигурност на ООН за забраната на полети във въздушното пространство над Сирия е дала огромен стимул на режима на Башар ал Асад да продължи със същите действия. „На негова страна са тези две страни, Иран и партията Хезболах в Ливан, а от Хамас, чиито офиси се намират в Дамаск за момента остават неутрални. Едва вчера чухме по новините, че Русия е подготвила едно предложение, което ще представи предСъвета за сигурност, за да намерят някакво решение на проблема. Досега те мислеха, че съществува проблем с инакомислещите, че в Сирия няма революция.
Режимът на Асад принуди насила ученици и държавни служители да участват в демонстрации в подкрепа на властта, именно за да докаже, че няма народен бунт и демонстранти, които искат промени в страната”.