Галерия

1

Нелегалната имиграция е една от водещите теми в предизборната реторика. Тя успя да измести от дневния ред дори сериозните проблеми, които причини кризата в гръцкото общество. Всеки ден медиите засипват читатели, слушател и зрители с най-новите развития около създаването на центрове за задържане на нелегални имигранти, но техните гласове не се чуват.

Това бе и причината институтът за права, равенство и многообразие i-Red да свика извънредна пресконференция, в която участваха имигранти. Съвсем естествено и без да го иска, всеки от тях разказа своята лична история в опита си да докаже „10-те истини за имиграцията”.

Единият от съществуващите, според тях митове е, че законът за гръцкото гражданство, който бе гласуван през 2010 улеснява процедурите толкова много, че на практика зацилва имиграционните вълни към Гърция. Още след гласуването му лидерът на Нова демокрация Андонис Самарас обеща, че ще го отмени, когато партията му дойде на власт. „Истината е, че в самия правен текст има описани много сложни процедури, които затрудняват целия процес. Таксите са много високи, а изискваните документи са толкова много, че е много трудно да бъдат набавени, особено ако имигрантът няма пряк контакт с родната си страна”, заяви социалният изследовател Еда Геми. Според нея след 2010 е намалял броят на натурализациите. Въпреки това обаче имигрантите, които отговарят на изискванията на закона бързат да подадат молбите си преди изборите. „Често обаче самите служители в общините им казват, че няма смисъл да го правят, понеже се очаква Нова демокрация да го отмени”, допълни Никодимос Майна от организацията Асанте. Неговият пример е повече от показателен за пълната липса на политика в Гърция в това направление. Никодимос е с произход от африканска страна, но не е живял никога там. Той е роден и израснал в Гърция, но в продължение на много години единственият му документ е било разрешителното за временен престой. „Подадох документи за гръцко гражданство през 1994 и го получих едва миналата година”, разказа той за 17-годишната си одисея. Според него второто поколение имигранти, които са подали молби за придобиване на гръцко гражданство през декември 2010 все още не са получили никакъв отговор.

Но дори и законните до днес имигранти, като например тези от Албания, които са и най-добре интегрираните в гръцкото общество започват да се сблъскват с правни проблеми. Причината за това е изискването да имат 120 работни дни в година, за да им бъде подновено разрешителното за престой в страната. При все по-засилващата се икономическа криза обаче много от тях губят работата си, не могат да съберат толкова работни дни и това де факто ги поставя в състояние на незаконност.

„Това, което трябва да стане ясно е, че имигрантите не идват в Гърция, за да останат тук и да пледират за гръцко гражданство. Ако можеха, те биха заминали веднага за страните в северна и западна Европа, в които биха искали да отидат. Много показателен за това е фактът, че полицията залавя повече имигранти на пристанището в Патра, отколкото на границата с Турция”, допълни журналистът Нико Аго. Той каза, че географското разположение на Гърция я прави първа спирка в пътя на имигрантите към Европа, затова е необходимо да бъдат създадени центрове за прием и регистрация още на границата, за да е ясно колко и кои са имигрантите в страната.

Според председателя на форума на бежанците Юнус Мохамади законът за придобиването на гръцко гражданство „не действа като магнит за привличането на нови потоци от имигранти, а спомага за успешното интегриране на онези от тях, които са решили да живеят в страната, както и самата нея”. Относно решението на гръцкото правителство да построи ограда на част от сухопътната граница с Турция той разказа личния си опит. „Аз също преминах през тази граница пеш. Тръгнах от Афганистан, минах през Иран и Турция, за да стигна тук. Опитът ми с такава ограда е от иранската граница. Тя не е в състояние да спре имигрантите. Това, което се случва често там е стрелянето срещу хората, които се опитват да преминат. Много други пък загиват при избухването на мини”. Той посочи, че в момента имигрантите се използват, за да се отклони вниманието на общественото мнение от финансовата криза. „Вчерашното самоубийство на площад Омония бе единственото събитие, което успя да премахне фокуса от имигрантите. Дори броят на заловените вчера имигранти беше по-малък”.

Според данни на института i-Red повишената престъпност не е свързана с имиграцията. „Данните на полицията сочат, че участието на чужденци в сериозни престъпления, като убийства и въоръжени обири е в процент около 36 на сто, а броят на заловените престъпили закона имигранти е намалял през 2011. „Повечето от престъпленията, които извършват в голям процент са подправянето и използването на фалшиви документи за престой и просенето по улиците”, поясни директорът на института Милтос Павлу.

Никодимос Майна подчерта начина, по който медиите отразяват престъпността сред имигрантите. „Когато миналата година бе убит Манолис Кантарис се вдигна огромен шум. Два дни по-късно бе убит един имигрант от Бангладеш, но никой не се занима с него”.