Галерия

1

Тази година Гърция отбеляза Международната седмица за пътна безопасност на ООН с 21 тежки катастрофи, 34 катастрофи, при които шофьори и пътници бяха тежко ранени и 220 катастрофи с леки наранявания. Това е тъжният списък на пътуването за празничните почивни дни за Великден, въпреки пожеланието „да се завърнем всички”, което ечеше по всички радиостанции в страната.

Гърция е една от страните с най-много пътни произшествия в Европа. Граждански организаци и държавните органи провеждат кампании и непрекъснато повишават глобите за нарушаването на правилника за управление, но въпреки това „кръвният” данък, който гърците плащат всяка година на асфалта е много голям.

GRReporter се срещна с Манолис Ставрулакис, член на дружеството на роднините на жертви от пътно-транспортни престъпления. За хората, които са изгубили свои близки понятието „произшествие” не съществува.

Според Манолис в Гърция отношението на отговорните органи към пътно-транспортните произшествия е нулево. „Смята се, че едва ли не такава е била съдбата на хората, които загиват. Катастрофите обаче не са нито СПИН, нито някаква епидемия. Те се причиняват от хората. Виновници могат да бъдат или водачите, или тези, които са конструирали пътя, или общинските власти, които поставят колонки и други подобни препятствия. Всички тези хора имат име и презиме, но досега никой не е бил осъден за своето неотговорно отношение.

И в същото време никой от отговорните за осигуряването на безопасността по пътищата орган не прави нищо съществено. Ролята им се изчерпва с участието в конгреси и срещи, на които просто обявяват статистики. В общините или няма човек, който да се занимава истински с този проблем, или ако има той изпълнява функциите си само формално. Тези хора обикновено се заемат с това да ограничат разходите на общината в тази насока или с увеличаването на приходите от използването на пътищата, без изобщо да обръщат внимание на пътната безопасност. Затова смятам, че след като самата държава търгува с пътната мрежа за сметка на човешкия живот вероятността тя да предприеме мерки в полза на пътната безопасност е никаква”.

Манолис смята, че в една страна, в която обучението за управлението на превозни средства е недостатъчно и голям процент от хората дава рушвет, за да получи свидетелство за правоуправление не може да се говори за мерки в полза на пътната безопасност. „Не носим предпазни колани, плащаме рушвети, за да може автомобилът ни да премине на годишния преглед, въпреки че не е в необходимата изрядност, преминаваме на червено, развиваме високи скорости. Не смятам, че тези проблеми не могат да бъдат решени само с налагането на глоби. Нещата опират до отношението на всеки човек по отделно. Ако въпросът за пътната безопасност не стане проблем на цялото общество, ако всеки гражданин по отделно не осъзнае, че във всеки момент може да се озове на мястото на жертвата не можем да говорим за позитивна промяна”.

Манолис започнал да се занимава с въпросите около пътната безопасност след 2005, когато синът му загубил живота си след блъскане в рекламен билборд. През 2008 той и адвокатът Атанасиос Циокос, който също е изгубил сина си при подобна катастрофа успяват да принудят властите да приложат закона и да премахнат билбордите от пътищата. Той разказва, че от 2005 насам само в Атина 27 души са загинали при удари в рекламни билборди. „Това са данни, които съм събрал сам. Не са официална статистика, защото такава няма. Никъде не се упоменава, че един човек е загинал при блъскане в крайпътно препятствие. Пишат просто, че е излязъл от пътното платно и е загинал”.

По данни на Наблюдателницата за пътната безопасност на Техническата камара на Гърция 12 на сто от пътно-транспортните произшествия се дължат на съществуването на рекламни на открито. Според Манолис само в община Маруси трима младежи са загинали и десетки са били ранени само през последните няколко години „и въпреки това общините продължават да поставят нови и нови, защото печелят от това”.

„До преди няколко години пътищата в Гърция бяха препълнени с такива рекламни билборди, въпреки че на пътя не трябва да има нищо, което може да отвлече вниманието на водача. Така пише в правилниците за движение по пътищата във всички страни, така се подчертава и във Виенската конвенция за пътното движение, така постанови в свой циркуляр Върховният съд.

Но тротоарите продължават да са пълни и от табели, които всеки поставя както му е угодно. Собственици на заведения, дори и бензиностанции поставят такива табели. Ако през този период попитаме един водач какво е това, което отвлича вниманието му в най-голяма степен, той ще отговори, че това са табелите на бензиностанциите, по които търси най-евтиния бензин, за да зареди. Само в последно време се случиха три такива катастрофи, при които водачите загинаха”.

Борбата на Манолис Ставрулакис и Атанасиос Циокос срещу рекламните билбордове вдъхновила журналиста Манолис Андриотакис да заснеме документален филм със заглавие „Внимание: Табели-убийци”.

Преди акцията на двамата мъже билбордовете само в Атина са били тридесет хиляди, а в цяла Гърция 150 хиляди. Сега дружеството им е решено да поставя един огромен печат с надпис „SOSte”, на гръцки „спасете” на всяко място, където се случват тези пътно-транспортни произшествия.

С цел да научи как стоят нещата с външните реклами в Европа Манолис Ставрулакис е посетил Великобритания и Шотландия през 2006. Тогава в Лондон е имало 380 билборда, поставени на места, където не биха могли да отвлекат вниманието на шофьорите. Общински служител от Лондон му обяснил, че в страната са открили проблема с отвличането на вниманието на водачите още в зората на рекламния бизнес преди 30 години. Затова властите ги забранили и оставили тези малко на брой билборди, които имат и изключително скъп наем. „Реклами има и на други места, разбира се. Поставят се на дървени конструкции до спирките без да пречат на движението по тротоара и паралелно до пътя, без да привличат вниманието на шофьорите. Има и по автобусите, но само от дясната страна, за да са достъпни за пешеходците, а не както тук, и на задната част на автобуса”. В Шотландия също има реклами по спирките, но те са поставени далеч от полезрението на водачите. „През 2005 те провели следния експеримент: Поставили по спирките в Глазгоу реклами с провокативно съдържание, но по-високо от нивото, до което виждат водачите. През двата почивни дни, в който бил проведен тестът произшествията се увеличили с 25 на сто. Така в Шотландия били забранени рекламите, на които се изобразяват разголени хора”. По същия начин са действали и в Швейцария, и в Германия, а през 1980 щведският премиер Улоф Палме е бил принуден да вземе мерки срещу рекламите на открито, след като гражданите организирали грандиозни протести.

Малко преди да заеме премиерския Георгиос Папандреу също предприел инициатива срещу рекламните билборди и ПАСОК била единствената партия, която не ги използвала за предизборната си кампания. След изборите гръцкият премиер назначил съветник, който се занимава само с кампанията срещу външните реклами. Учредена е дори интернет страница, на която гражданите могат да изпращат своите оплаквания. В правителствената инициатива са включени и възможностите, които предлага най-съвременната технология – гражданите могат да изпрашат снимки на нарушението с iPhone.

След акцията на Манолис Ставрулакис и Атанасиос Циокос две от най-големите гръцки рекламни фирми преустановили своите дейности в страната. Собственикът на Alma Atermon Филипос Врионис я продал на швейцарската Affichage holding за 64,9 милиона евро. Заедно с акциите швейцарската фирма получила и десет хиляди законни места за външна реклама с гръцки общини. Когато обаче Affichage holding решила да започне дейността си в Гърция решението на Върховния съд, според което поставянето на билборди е незаконно и нарушителите са заплашени от арест било вече факт. В репортаж със заглавие „В блатото на гръцката корупция” един от на-престижните немскоезични вестници в Швейцария Neue Zurcher Zeitung описал как утвърдената от много години рекламна фирма била измамена. Другата голяма гръцка рекламна фирма Master Media преместила дейността си в България.