Галерия

1

Тази година Гърция отбеляза Международната седмица за пътна безопасност на ООН с 21 тежки катастрофи, 34 катастрофи, при които шофьори и пътници бяха тежко ранени и 220 катастрофи с леки наранявания. Това е тъжният списък на пътуването за празничните почивни дни за Великден, въпреки пожеланието „да се завърнем всички”, което ечеше по всички радиостанции в страната.

Гърция е една от страните с най-много пътни произшествия в Европа. Граждански организаци и държавните органи провеждат кампании и непрекъснато повишават глобите за нарушаването на правилника за управление, но въпреки това „кръвният” данък, който гърците плащат всяка година на асфалта е много голям.

GRReporter се срещна с Манолис Ставрулакис, член на дружеството на роднините на жертви от пътно-транспортни престъпления. За хората, които са изгубили свои близки понятието „произшествие” не съществува.

Според Манолис в Гърция отношението на отговорните органи към пътно-транспортните произшествия е нулево. „Смята се, че едва ли не такава е била съдбата на хората, които загиват. Катастрофите обаче не са нито СПИН, нито някаква епидемия. Те се причиняват от хората. Виновници могат да бъдат или водачите, или тези, които са конструирали пътя, или общинските власти, които поставят колонки и други подобни препятствия. Всички тези хора имат име и презиме, но досега никой не е бил осъден за своето неотговорно отношение.

И в същото време никой от отговорните за осигуряването на безопасността по пътищата орган не прави нищо съществено. Ролята им се изчерпва с участието в конгреси и срещи, на които просто обявяват статистики. В общините или няма човек, който да се занимава истински с този проблем, или ако има той изпълнява функциите си само формално. Тези хора обикновено се заемат с това да ограничат разходите на общината в тази насока или с увеличаването на приходите от използването на пътищата, без изобщо да обръщат внимание на пътната безопасност. Затова смятам, че след като самата държава търгува с пътната мрежа за сметка на човешкия живот вероятността тя да предприеме мерки в полза на пътната безопасност е никаква”.

Манолис смята, че в една страна, в която обучението за управлението на превозни средства е недостатъчно и голям процент от хората дава рушвет, за да получи свидетелство за правоуправление не може да се говори за мерки в полза на пътната безопасност. „Не носим предпазни колани, плащаме рушвети, за да може автомобилът ни да премине на годишния преглед, въпреки че не е в необходимата изрядност, преминаваме на червено, развиваме високи скорости. Не смятам, че тези проблеми не могат да бъдат решени само с налагането на глоби. Нещата опират до отношението на всеки човек по отделно. Ако въпросът за пътната безопасност не стане проблем на цялото общество, ако всеки гражданин по отделно не осъзнае, че във всеки момент може да се озове на мястото на жертвата не можем да говорим за позитивна промяна”.

Манолис започнал да се занимава с въпросите около пътната безопасност след 2005, когато синът му загубил живота си след блъскане в рекламен билборд. През 2008 той и адвокатът Атанасиос Циокос, който също е изгубил сина си при подобна катастрофа успяват да принудят властите да приложат закона и да премахнат билбордите от пътищата. Той разказва, че от 2005 насам само в Атина 27 души са загинали при удари в рекламни билборди. „Това са данни, които съм събрал сам. Не са официална статистика, защото такава няма. Никъде не се упоменава, че един човек е загинал при блъскане в крайпътно препятствие. Пишат просто, че е излязъл от пътното платно и е загинал”.

По данни на Наблюдателницата за пътната безопасност на Техническата камара на Гърция 12 на сто от пътно-транспортните произшествия се дължат на съществуването на рекламни на открито. Според Манолис само в община Маруси трима младежи са загинали и десетки са били ранени само през последните няколко години „и въпреки това общините продължават да поставят нови и нови, защото печелят от това”.

„До преди няколко години пътищата в Гърция бяха препълнени с такива рекламни билборди, въпреки че на пътя не трябва да има нищо, което може да отвлече вниманието на водача. Така пише в правилниците за движение по пътищата във всички страни, така се подчертава и във Виенската конвенция за пътното движение, така постанови в свой циркуляр Върховният съд.