Световната мрежа, съвсем заслужено, си спечели славата на информационна среда, която способства свободния обмен на идеи. Като се започне от отварянето на медиите и предоставяне на безплатно съдържание, мине се към интерактивността между сайт и потребител и се стигне до превръщане на всеки потребител в източник на информация.

Начините по които всеки може да общува и да се свърже с други потребители са толкова много и толкова разнообразни, включващи текст, звук и картина. Традиционният е-мейл(дори той вече не е традиционен с пускането на чат, а сега и на социалната мрежа Buzz от страна на Google), разлитните IM клиенти, социалните мрежи, блоговете, форумите... Един непрестанен поток от информация. И всички бяха настроени към отваряне на стандартите, към т. нар. "безплатен обяд". Потребителят ползва безплатно, а рекламата предоставя средствата, чрез които сайтовете се издържат. Почти можехме да се закълнем, че комерсиалният модел е умрял. Почти...

Какво преобърна нещата. Вярвате или не, но причината според мен е в нещо, което е малко в страни от интернет. Поне на пръв поглед. Всичко започва от един малък и много успешен продукт: iPod. Точно така, един плеър, който противно на всички очаквания за отказ на музикалните компании да влезнат в интернет, създаде успешен бизнес модел. Последва го iPhone, който с Аpp Store преобърна мобилния бизнес от продажба на телефони и минути за разговор, в цялостна услуга, ориентирана към забавление и мултимедия, с множество приложения.

Това разчупи модела и обърна вятъра. Сега всеки иска да има собствена платформа, да обвърже потребителя със собствена услуга, да продава през собствен интернет магазин. И това не се отнася само за телефони и мобилни услуги! Вездесъщите Google, които стартираха толкова проекти с отворен код и печелят лъвския пай от интернет реклама, дори те дадоха индикации, че обмислят идеята за откриване на техен собствен магазин за приложения.

Kindle на Амазон и iPad на Apple дават сериозна заявка за прехвърлянето на книгите в е-вариант. Но това е само началото. Съвсем скоро, един от гигантите във вестникарския и медийния бизнес NY Times, обяви, че планира отново да пусне платено съдържание. Дали няма да сме свидетели на завръщането на платените услуги, предлагани на модерни и скъпи устройства. Едно възраждане на вестниците в е-вариант, е-списания и е-книги, до които имаме достъп чрез абонамент. Така всичко, което влизаше в графата "безплатен обяд" сега ще възвърне всички свои отличителни белези, но под нова форма. Като добавим към това музиката и филмите (последни за сега остават най-консервативни откъм представяне в световната мрежа), то си мисля, че кръгът се затваря. Моделът, към който всички са се устремили може да се разпростре и върху такива традиционно безплатни услуги като мейл и IM комуникация. Социалните мрежи постоянно пробват най-различни комерсиални модели, така че да извлекат максимална полза от присъствието на милионите потребители, които ежедневно ги посещават - игри, виртуални пари, виртуални подаръци и т.н. и т.н.

Ако сте останали с впечатлението, че някъде тук трябва да се появи критика, то ето я, идва. Проблемът не е в комерсиализацията, а сегментацията;

1. На първо място стандартите се затварят, за да се обвържат устройства, протоколи и разработчици, към определена услуга.

2. На второ място, изключват се групи от хора, които не са платежоспособни и не могат да заложат кредитна карта, за да участват пълноценно в един такъв комерсиален модел. Все пак предимството на Интернет и на проекти като OLPC(колкото и маргинален да е) са свободния достъп и обмен на информация и идеи.

3. На трето място, сама универсалност на интернет като среда се свежда до прост медиатор на парични транзакции.

Дали не е в прекалено черни краски? Може и така да е, но пък е възможно. Представете си, че не можете да си купите някоя е-книга, защото издателството, което стои зад нея, не е сключило договор с производителя на вашето устройство. Или пък не можете да ползвате дадена IM услуга, защото тя принадлежи на конкурент на фирмата, произвела вашето устройство.

Разбира се, на всяко отрицателно нещо, могат да се намерят и добри страни. Можем пък да почнем да общуваме повече реално, в живия живот, с нашите си ограничения и силни страни, а не само виртуално, с прекрасните ни аватари.

Мисля, че пазарът и потребителите сами могат да насочат процесите и да уравновесят нещата. Още повече, че макар и удобно, всяко ограничени със статут на 'златна клетка' рано или късно бива осъзнато и се поражда стремеж да бъде преодоляно. Би било хубаво да получавам любимият ми вестник в е-вариант и да го 'разгърна' на таблета ми. Само се питам, как ще цитирам и ползвам информация, която е платена? Какво пък, голяма част от българките медии още не са започнали да се отварят, така че по ирония на съдбата, могат да се окажат в крак с новостите.

П.П. Скъпи колеги от медиите, моля ви, поставяйте линк към цитирания материал, когато ползвате предоставена ви безплатно информация. Докато все още можете. Това е малка 'цена' и е във ваша полза: търсачките оценяват и изходящите линкове, които поставяте. Освен това е и етично. Спирам до тук и няма да намесвам закона, пък и темата е за друго.